Свети Трифон събра на емоционален празник хората от еленските села

Дата на публикуване: 17.02.2015 11:52
Дори малцината възрастни хора в еленското село Блъсковци не си спомнят в този район да са отглеждани лозя. Преди много години на един от баирите няколко предприемчиви балканджии опитали с по десетина декара. И тъкмо започнали да се радват на добра реколта, дошло ТКЗС-то и дотам било с лозарството в балканското село. Празникът Трифон Зарезан също не се вписва в местните обичаи, но както се казва, никога не е късно за началото на една нова традиция.
В събота блъсковчани спретнаха в чест на свети Трифон празник за завиждане. С него местното читалище „Съгласие”, застрашено да потъне в забвение, отново започна да пише своята история. Учредено е преди 110 лета, но заради жалкия му вид днес на никого не му е до честване. Кметският наместник Катя Цветкова се е заканила повече да не търпи подобен срам. Сега е ред на читалището – така както преди години всички заедно се захванаха и ремонтираха църквата, после кметството.
Сред малцината местни жители се намериха мераклии да върнат читалището към живот с нова регистрация. За председател избраха Альоша Сербезов. Младият мъж и съпругата му Емилия преди десет години трайно засядат в близкото село Марафелци. Днес имат чудесна къща, просторен двор и за миг не съжаляват, че са избрали най-доброто място за своите дъщери Ана и Калина.
Булстат нямаше още читалището, а събрахме група за стари градски песни, хвали се новият председател. Нарекли я „Гласовете на Зинзара” – на името на известна край Блъсковци местност. Бойното й кръщене беше на Трифон Зарезан, когато повече от час веселиха хората. За лятото, когато селата се пълнят с деца, пък са решили да правят детска театрална формация „Марафелче”.
Блъсковци, Марафелци, Търкашени, Балуци, Червенковци, Големани, Титевци и още няколко наоколо са все малки села, на хвърлей място едно от друго. Кореняците отдавна се броят на пръсти, но пък идват нови заселници тук. Купуват къщи заради запазената природа и чистия въздух, намират тишина и спокойствие далеч от големия град. Доста имат постоянна регистрация и вече минават за местни. Един от тях е Слави Славчев, когото в събота нарочиха за Цар на виното. Трета година не са се прибирали със съпругата Димитричка в Русе, а къщата си – вила „Русчук”, започват да строят преди 23 години на гола поляна. Семейството дълги години се грижи за своите съседи – самотните старци Пена и Петко Радоеви. В знак на признателност те им оставят малката си къща и двора.
Преди да тръгне към дома на Слави и Димитричка, веселата дружина се разкърши с две-три хора пред кметството. Сава Станев не спираше да разтяга акордеона. Песни и закачки огласяха простора, пък и слънцето, огряло от сутринта, напираше да събуди живота в Балкана.
„Ей, дружина, добре дошли в къщата на стопанина. Да му пожелаем колкото листа в гората, толкоз чепки на асмата”, провикна се кметският наместник и подкани жените да „разиграят” питата, баницата и печеното пиле. Бай Слави, стъкнат в народна носия, отряза пръчки от най-здравата лоза, поля я с вино от бъклицата и поведе гостите към къщата да опитат виното. А то - едно гъсто, като меча кръв, ароматно и пивко. И не му се свидеше на домакина, от бакъра го разливаше. Технологията не я издаде, но пък се похвали с лозичката, от чийто корен вървят три сорта грозде – липа, хотел и юлски бисер, пренесен в Балкана от русенското село Пиргово.
За Царя на виното дружината беше подготвила не каляска, а малка каручка, с която да го закарат до мястото на веселбата. И понеже си нямаха животинска тяга, повечето се хванаха да я бутат и теглят – хем атрактивно, хем весело.

Източник: в-к Борба