Традиционни еленски носии оживяват в телевизионен филм

Позабравени носии от Еленско ще оживеят в специален филм със заглавие „Магията на българската носия”, който тези дни снима в Елена телевизия „Дестинация България”. Градът с възрожденската архитектура се оказа чудесен декор не само за традиционните облекла от този край. От раклите бяха извадени старателно събирани и грижливо пазени от колекционер носии от Самоковско, Плевенско, Разградско и Кюстендилско. Шест чаровни еленски момичета и един напет момък сред тях разходиха цялата тази хубост по тесните калдъръмени улички, между чардаклиите къщи и двете църкви и сякаш върнаха времето с два века назад.
Днес еленската носия, включваща забраждането „сокай”, е малко позната и почти забравена. Успешен опит да я върнат от миналото и покажат в цялата й прелест преди две години направиха малцина ентусиасти с жива изложба на облеклото на еленчанката от XIX век. Запазените материали из музеите, изображенията по църковни и манастирски стенописи, картини на видни художници, както и спомени в народните песни свидетелстват за това представително българско женско забраждане и накит за глава. Носията в Елена е възстановена благодарение на пълните описания за нея на проф. Михаил Арнаудов. Той се позовава на информация от с. Дрента. След Освобождението накитът постепенно изчезва и остава да съществува тук-там из раклите в някои затънтени колибарски селища, където по-късно се повлияват от градското облекло.
Сокаят, употребяван в Елена, е от килифаревския тип и е част от сукманената женска носия на населението по северните склонове на Средна Стара планина. Това забраждане е красяло главите на омъжените жени и се поставяло на главата на булката в сряда след сватбата. Ритуалът ставал на селската чешма, където снемали булото на невестата и поставяли сокая, дар от свекървата. Месалът (бяла кърпа), дълъг 4 - 5 м, булката сама украсявала още като мома и прикрепяла извезани от нея сокайни шевици. Такива шевици от Еленско могат да се видят днес във фонда на Националната художествена академия.
Останалите части от сокая били от този на свекървата. Ако тя вече имала женен син, със свекъра поръчвали нови части за сокай на снахата, като за събирането на монетите помагали близки и роднини. Омъжените жени носели сокая до сватбата на първия си син, а тези, които имали само момичета – до дълбока старост.
Един сокай по онова време струвал от 500 до 800 гроша. Тези със сребърни и позлатени кръжила излизали още по-скъпо. Това харчене на пари за женска хубост никак не се нравело на еленските чорбаджии. Те и представителите на османската власт се дразнели от носенето на сокая, защото жените стъпвали царствено и приличали на болярки. Информация как е станало премахването му в Елена е оставил Стефан Бобчев: „Хаджи Иван Кисьов, живял в първата половина на XIX век в Елена, селски реформатор и законодател, не се е стеснил да издаде самолична наредба, чрез която забранил носенето на сокаите и забрадките във вид на корони, окичени с нанизи, жълтици и сребърни монети. В тези нанизи той виждал не само безполезното пилеене на пари, но още, че те предизвиквали завист и лошо подражание, а и ставали причина да се уголеми даждието (б.м. данъка) на къщата, към която принадлежи сокайносителката. Като забелязал, че неговата наредба не се изпълнява от всички, той наредил вън от черковните врати да стои един общински служител с брадва в ръка, за да прибира, ако потрябва и силом, от главите на жените сокаите, да ги съсича и връчва на съпрузите им”.
Постепенно еленчанките започват да се забраждат по-скромничко, „на чушка”, което пък е характерно за по-късното облекло в Еленско. Интересен елемент от него е тъканият на кори колан. Майсторите ревниво пазели тайната на специфичната техника и затова днес няма продължители на занаята. Запазена носия от Еленско от този период, по-точно от Беброво, е изложена в Регионалния исторически музей във В. Търново.

Източник: в-к Борба