СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ – БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЗМИРНИК

Дата на публикуване: 07.01.2019 08:00
 
Днес от 17 часа пред паметника на Стоян Михайловски в родния му град Елена ще бъдат поднесени венец и цветя, ще има и слово по повод 163 години от рождението му.

Община Елена кани гражданите с присъствието си да почетат делото на бележития еленчанин.

На днешния ден преди 163 години в Елена е роден Стоян Михайловски – един от най-големите български писатели, сатирици, публицисти, философи и активен участник в македоно-одринското освободително движение.

За всеки българин името на Стоян Михайловски е свързано с химна за светите солунски братя – „Върви, народе възродени“, на чийто текст той е автор. По-малко познато и не толкова популярно е останалото огромно творчество на този български гръмовержец. Той е автор на много статии – най-блестящите примери от родната публицистика. Заради тях е назован „божественият размирник“ – две думи, в които е закодирана неговата истинска същност.

Повечето от статиите му бяха включени в издадената през 2005 година книга „Страници из дневника на един мислител“ със съставители Ива Бурилкова, Лиляна Ванова и Цочо Билярски, която съдържа още дневникови записи на Михайловски и някои от публичните му изяви. От написаното в дневника в спомените си се възхищава дори писателят Кирил Христов, нещо, което той трудно прави за своите съвременници. „Всичко, което е писал Михайловски, може да остарее с време. Но този скъпоценен дневник ще добива с годините все по-голяма стойност. Той навярно някога ще бъде публикуван. В него ще се видят ясно причините, които докараха България до днешното й окаяно положение“.

След толкова години страници от дневника на Стоян Михайловски излязоха благодарение на дарението от неговия внук проф.д-р Стоян Саев. Малцина знаят, че той носи името на своя знаменит дядо, осиновил навремето невръстния му бъдещ баща – Константин Саев, избягал от кланетата след разгрома на Илинденското въстание. Синът на Саев и внук на писателя Стоян Михайловски е един от най-добрите български анестезиолози, дългогодишен председател на Българския червен кръст, автор на 30 учебника, член-академик на Световната академия по анестезиология, почетен член на Кралския колеж по анестезиология в Англия, съветник на Световната здравна организация. Проф. Стоян Саев си отиде от този свят през 2015 г. на 87 години. Дъщерята на професора - Дора, живее от години в Канада.

До края на живота си Стоян Михайловски вярва във величието на България. В една от блестящите му статии „Как ще стане България могъща?“, публикувана в издавания от него вестник „Напред“, бр.90, 1 октомври 1919 г., прозира вярата на бележития будител в любимия му народ.

Извадки от статията:

„… Ето пример за нас, българи!
Елате, братия, да направиме тържествен обет че ще се обновиме и пресътвориме, по примера на евреите!
Докле сме слаби, да не чакаме преустройство от никъде; едно преустройство не лъже никога “самопреустройството”.
Нека се предадеме на труд, на труд повсечасен, на труд всеобемен, на труд всепоглъщаващ, на труд гигантски. Трудът да бъде култ за нас.
Светът е преизпълнен с неща мерзки, безчестни, тъговити. Нека се предадеме на труд благ, добросъвестен и жизнерадостен.
Човешкият живот е една мисия; нашето съзнание че изпълняваме вярно мисията си ще даде на душата ни доволство и радост! Нека заработиме крепко и стремително.
Нам не позволяват вече да бъдем велемощни чрез силата на оръжието; нека станем могъщи чрез силата на труда!
Не избирайте занаят! Всеки занаят е добър когато го упражняваме честно и почтенно!
……………….
Нека заработими мъжествено, братия българи!
Благотворна работа не е липсвала никога, липсвала е работоспособност!
Нека заработиме трескаво. От хилядите, от милионите кошове сливи що ражда земята ни, нека произвеждаме сливовица; нека развъждаме пчели и произвеждаме мед; нека садиме черници и храниме буби; нека усъвършенствуваме произвеждането на розово масло; нека усъвършенствуваме обработването на земята и скотовъдството.
Нека заработиме смело и буйнствено; - нека се научиме да туряме юзда на природата; дойдат ли дъждове, нека си казваме: какво хубаво време за бостаните; дойде ли продължителна суша, нека си казваме: какво хубаво време за кирмидчийниците!
Вярвайте ме, драги съграждани – против велемощната войска на един Наполен Бонапарт съпротивата е възможна; против всемогъществото на труда съпротивата е невъзможна! Трудът е всепобедителен.
Силата е мощ освободителна, подателка на волност и самостоятелност. Но има по-велик освободител от силата, това е трудът.
От нас, скромни хорица от нас огорчени, унижени, онеправдани българи трудът ще направи сияещи великани, благодушествуващи избраници на провидението.
От нас, погазен, поруган народец – трудът ще направи нещо повече от народ, трудът ще ни направи свръхнарод.
И като заработиме – да замълчиме, драги съотечественици… Труд и безмълвие, енергия без ропот, ням подвиг, ето какъв трябва да бъде нашият лозунг.
….
Занапред чуйте ли да се говори за общосветовно разцалуване, кажете си: “Ний нямаме нищо общо с общосветовните работи, ний сме само българи, изключително българи, навеки съсредоточени в нашата “Българщина”, която е вяра наша, идеал наш, любов наша, цел наша!…”
Ето, драги сънародници, как ще направиме България могъща!…
България ще победи чрез превъзходство на своите морални сили, онези които я победиха чрез превъзходство на своите материални средства!…“