Официален интернет сайт
Поетична вечер посветена на любовта между Мина и Яворов в Елена
Дата на публикуване:
26.03.2014 15:06
Поетична вечер посветена на драматичната любов между изключителния поет Пейо Яворов и неговата любима Мина, сестра на писателя Петко Тодоров събра еленчани на Благовещение. На този ден през 1906 година в Париж се срещат Мина и Яворов, среща, която преобръща живота и на двамата.
В поетичния рецитал, под надслов „Прохладен лъх от ангелско крило”, учениците от СОУ „Иван Н. Мочилов” Петя, Доника, Марина в ролята на Мина и Христо в ролята на Пейо Яворов, потопиха зрителите в една любовната атмосфера.
Вечерта завърши с откъси от документалния филм „Тя мина. Мина”, чиято премиерата бе излъчена през 2012 г. в град Елена. Документалните кадри представят факти около любовта между Яворов и любимата му Мина. Снимките на филма са правени в Елена, Чирпан, Париж и гробищния парк на Булон Бианкур, в близост до френската столица, където е гроба на Мина.
Мина остава като един блян за поета, като едно поетично видение, което той не смее да приземи. На нея Яворов посвещава някои от най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. На гроба ѝ на Бианкур, всеки ден ходи и самият Яворов. Отношенията си с нея той описва в драмата „В полите на Витоша“. На същата тема е и драмата на Петко Тодоров „Змейова сватба“.
В поетичния рецитал, под надслов „Прохладен лъх от ангелско крило”, учениците от СОУ „Иван Н. Мочилов” Петя, Доника, Марина в ролята на Мина и Христо в ролята на Пейо Яворов, потопиха зрителите в една любовната атмосфера.
Вечерта завърши с откъси от документалния филм „Тя мина. Мина”, чиято премиерата бе излъчена през 2012 г. в град Елена. Документалните кадри представят факти около любовта между Яворов и любимата му Мина. Снимките на филма са правени в Елена, Чирпан, Париж и гробищния парк на Булон Бианкур, в близост до френската столица, където е гроба на Мина.
Мина остава като един блян за поета, като едно поетично видение, което той не смее да приземи. На нея Яворов посвещава някои от най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. На гроба ѝ на Бианкур, всеки ден ходи и самият Яворов. Отношенията си с нея той описва в драмата „В полите на Витоша“. На същата тема е и драмата на Петко Тодоров „Змейова сватба“.