Официален интернет сайт
Ден на победата и Ден на Европа в Елена /видео/
Дата на публикуване:
09.05.2014 08:03
Ветерани от цялата община се събраха днес на среща в клуба на пенсионера в Елена по случай Деня на победата. За празника ги поздрави зам.-кметът Йордан Димитров, който им връчи поздравителни адрес от името на кмета инж. Дилян Млъзев и председателя на общинския съвет Валентин Гуцов.
На по чаша чай ветераните си спомниха моменти от бойното поле. Най-възрастният от тях Велко Илиев от с. Константин, роден през 1918 г. Той се сражава за 5-ти Дунавски полк. Награден е с пет медала, единия от които лично от Цар Борис III.
Дядо Велко разказа: "Днешният ден за мен е много скъп. Спомням си датата втори ноември 1944 г., денят в който ме раниха в ръката. Воювахме в село Дървош в струмишката долина. Там бяхме изненадани по фланга и не можахме да се отбраняваме. Тръгнахме към Струмица в колона, взеха телефоните и картечниците и ги качиха на конете. Мен ме оставиха тилна охрана – лековъоръжен с полска картечница Брен. Оръжието изплюва патроните и не можеш да се отбраняваш с него. Когато започнаха да ни обстрелват, всички се разбягаха, аз останах скрит до една къща. Тръгнах да бягам, един немец ме видя и каза на български „Предай”, аз се прекръстих и пресякох пътя му. Той не стреля – подари ми живота. Скрих се до един камък, една мина падна до мен, оттогава не чувам с дясното си ухо. От Струмица до Горна Джумая пълзях, за да не ме видят. Най-сетне се добрах до другата дружина. Там командирът ме помисли за дезертьор, но видя, че съм ранен и търся помощ", сподели със сълзи на очите дядо Велко. Войната никога няма край. Няма никаква полза от нея, завърши ветеранът.
Под звуците на химна на Република България и химна на Европейския съюз на централния площад в Елена бяха издигнати националния трибагреник и знамето на ЕС. Венец и цветя на паметната плоча на загиналите във войните бяха поднесени от община Елена и от ветераните от Втората Световна война. Празнична програма по случай Деня на Европа изнесоха деца от детска градина „Радост”.
ДЕН НА ПОБЕДАТА И ДЕН НА ЕВРОПА В ЕЛЕНА - ВИДЕО
На по чаша чай ветераните си спомниха моменти от бойното поле. Най-възрастният от тях Велко Илиев от с. Константин, роден през 1918 г. Той се сражава за 5-ти Дунавски полк. Награден е с пет медала, единия от които лично от Цар Борис III.
Дядо Велко разказа: "Днешният ден за мен е много скъп. Спомням си датата втори ноември 1944 г., денят в който ме раниха в ръката. Воювахме в село Дървош в струмишката долина. Там бяхме изненадани по фланга и не можахме да се отбраняваме. Тръгнахме към Струмица в колона, взеха телефоните и картечниците и ги качиха на конете. Мен ме оставиха тилна охрана – лековъоръжен с полска картечница Брен. Оръжието изплюва патроните и не можеш да се отбраняваш с него. Когато започнаха да ни обстрелват, всички се разбягаха, аз останах скрит до една къща. Тръгнах да бягам, един немец ме видя и каза на български „Предай”, аз се прекръстих и пресякох пътя му. Той не стреля – подари ми живота. Скрих се до един камък, една мина падна до мен, оттогава не чувам с дясното си ухо. От Струмица до Горна Джумая пълзях, за да не ме видят. Най-сетне се добрах до другата дружина. Там командирът ме помисли за дезертьор, но видя, че съм ранен и търся помощ", сподели със сълзи на очите дядо Велко. Войната никога няма край. Няма никаква полза от нея, завърши ветеранът.
Под звуците на химна на Република България и химна на Европейския съюз на централния площад в Елена бяха издигнати националния трибагреник и знамето на ЕС. Венец и цветя на паметната плоча на загиналите във войните бяха поднесени от община Елена и от ветераните от Втората Световна война. Празнична програма по случай Деня на Европа изнесоха деца от детска градина „Радост”.
ДЕН НА ПОБЕДАТА И ДЕН НА ЕВРОПА В ЕЛЕНА - ВИДЕО