Община Елена

Ваня Сиракова, уредник на Историческия музей в община Елена в интервю за рода Кършовски, за Иван Кършовски и неговия принос за страната, родовите срещи на неговите потомци.

Г-жо Сиракова, какъв е приносът на рода Кършовски за България?

Това е една фамилия, от чиито среди излизат просветители, учители, книжовници, най-вече революционери. Всички родолюбиви и свободолюбиви хора, които са свързали живота и съдбите си с България и с национално-освободителните борби на българския народ. Безспорно най-изявен от тях е Иван Кършовски, който е роден на 12 август.

Кой е първият Кършовски?

За основоположник на рода, според историческите бележки на самия Кършовски, се счита един от българските боляри и воеводи и както казва той: „Моят прадядо Кършо”. Кършо войвода е един от болярите в Търново, който след падането на столицата през 1393 година, заедно с други боляри, забягва в дебрите на Еленския балкан и слага началото на махала „Кършовци”. Това е едно доста отдалечено от Елена място. Известно е като местността „Мъртвината”. Било е труднопроходимо. Те се заселват там и правят селото, което наричат на името на воеводата –Кършо.

Какъв е приносът на Иван Кършовски в национално-освободителните движения и каква е ролята му в обществения живот на Елена и страната?

Казано най-кратко, ролята му е многостранна, последователна и народополезна. Дейност, която му определя едно заслужено място в средите на българската революционна емиграция и сред средите на възрожденската ни интелигенция. Той е човек, който е знаел седем езика. Работил е в седем различни краища на поробената ни тогава страна и в Румъния. Съратник е на Раковски, Каравелов, Ботев, Панайот Хитов. Участник е в Първа и Втора българска легия, член е на Българския централен революционен комитет. Лично приятелство го свързва с Апостола на свободата Васил Левски. Те са заедно от 1868 година в четата на Панайот Хитов. Тогава Левски е знаменосец, а Кършовски е писар на четата. Освен революционна дейност значителен е приносът на Кършовски на просветителското поприще. Той е повече от 15 години учител. Държи на българския език и на преподаването на български. С него се свързва едно от първите чествания на празника на двамата просветители Кирил и Методий. В България знаете първото честване е в Пловдив през 1851. През 1860 година той прави първото такова честване в Хаджиоглу, Базарджик, днешният Добрич. С неговото име е свързан и първият годишен изпит в това населено място. Паметна е неговата работа като главен учител в Плоещ и в Гюргево. Трябва да кажем, че се изявява като журналист. Той е активен сътрудник на периодичния възрожденски печат в Румъния и Цариград, където публикува статии и стихове. В периода 1876-1877 година под негова редакция в Плоещ излизат вестниците “Вултурул” и “Индепенденца национала”. В тях се поместват материали за положението на България след Априлското въстание, отразява се международната политика, Източния въпрос, съдбата на България. В тези свои вестници, той се стреми да поддържа борческия дух сред емиграцията, за може тя да бъде готова да се включи в бъдещата освободителна борба. След Освобождението Кършовски е един от строителите на нова България. Той е член на Учредителното събрание, което изработва и приема Търновската конституция. Народен представител в 1-вото Обикновено народно събрание, където е секретар на бюрото на Народното събрание. За известно време е председател на Провадийския окръжен съд. След това заминава за София и постоянно се установява там. Упражнява адвокатската си професия. Продължава да се занимава и с журналистика. След Освобождението той издава вестник „Струма”, по-късно преименуван във вестник „Вардар”, който също продължава да се занимава с политика. Много малко се знае за неговия личен живот. Трябва да кажем, че през 1885 г. той се включва в Сръбско-българската война. Заедно с двамата си братя Йордан и Антон са доброволци. За проявената храброст е награден с орден за военни заслуги, както и с още три ордена за храброст – български ,руски и сръбски. Деен член в Поборническо-опълченското дружество. Бил е негов секретар. Една много активна, обществено-полезна дейност.

Има ли в музея негови вещи, снимки?

Най-ценните вещи, които имаме в нашия музей – това е неговата сабя, неговият дивит. Дивит е перодръжката с мастилницата. Те са една страхотна реликва за нас. Разбира се, снимки. В неговия архив е намерена снимка на Апостола, който е в четническа униформа в легията. В Елена се намираше писмо за изпратени 150 турски лири в помощ на революционната дейност.

Кои са по-известните потомци на рода?

Безспорно най-известна е Кристалина Георгиева, която е еврокомисар. От този род са: режисьорът Евгени Михайлов, Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, проф. Благовеста Константинова, доц. д-р Дора Константинова. Кметът на нашия град е също от този род.

Хората в община Елена проявяват ли интерес към този род?

Определено да. Смея да кажа, че еленчани тачат своята история, тачат родовете, които са дали своя принос и дан, за да ни има нас днес.

Имате ли в музея някаква експозиция с вещи на Иван Кършовски?

Замислена е да се направи. Миналата година във връзка със 175 години от рождението на Кършовски и 100 години от смъртта му, беше организирана една изложба „Иван Кършовски между пушката и перото”. Тя първоначално се състоя в Народната библиотека „Кирил и Методий”. След това беше в Елена по повод 4-ата среща на рода Кършовски. Замислено е тази изложба да стане постоянна експозиция в една от залите на музея. Ние почти нищо не казахме за неговите братя, които също са революционери и хора, които са дали своя принос за освобождението на България. Трябва да кажем, че Кръстьо Кършовски е участник в четата на Панайот Хитов, а Йордан Кършовски в тази на Ботев. Той е един от първите четници, които пишат спомени за четата на Ботев. След Освобождението те са поборници, опълченци. Те са дали много за България.

Тази година отбелязахте ли по някакъв начин годишнината от рождението на Иван Кършовски?

За пети път от рода Кършовски си правят родова среща. Тази година беше свързана с годишнината от Велчовата завера, тъй като от рода има участници в нея. Обикновено официалната част започва в музея, а след това прераства в частно тържество.

източник: информационна агенция ФОКУС