Фокус група за подготовка на ПИРО Елена за периода 2021 – 2027 г. на тема „Селско, горско и рибно стопанство“

Сряда, 26.05.2021 г. от 9:30 ч. в 101 зала на общинска администрация в гр. Елена.

На срещата присъстваха 15 души - представители на селското и горското стопанство.

Начало на срещата даде Христо Захариев – представител на Община Елена, който на кратко запозна присъстващите с целта и задачите на фокус групата. Обясни на аудиторията какво представлява плана за интегрирано развитие на община Елена (ПИРО Eлена) и какъв е смисълът на този стратегически документ. Господин Захариев наблегна на това, че в интегрирания план трябва да бъдат заложени тези цели и задачи, които реално могат да бъдат изпълнени през следващите 7 години.

Христо Захариев продължи с представяне на участниците във фокус групата, в т.ч. и на експертния екип, нает да подпомогне процеса по изготвянето на ПИРО Елена 2021-2027 г.

Външният експерт Ивайло Асенов внесе разяснения какво включва ПИРО. Обясни, че настоящата среща е част от поредица фокус групи. Те ще бъдат целево организирани, за да бъдат взети мненията и идеите на местните жители от различни сфери за това как искат да се развие територията през следващия 7-годишен период. Той посочи, че планът ще бъде сбор от всички събрани проектни идеи, които реално могат да се реализират, като се отчетат всички нормативни и финансови ограничения. За целта ще бъдат използвани няколко метода за събиране на тези идеи. Анкетните карти ще дадат най-общите виждания, нагласите и оценката на жителите относно състоянието на територията на общината в различни направления. Работните срещи и интервютата ще дадат възможност да се проучат проблемите в различните социално-икономически сфери, предложенията за тяхното решаване и идеите за бъдещо развитие. В тази връзка г-н Асенов обясни какво представлява проектния фиш, неговата структура и съдържание. Напомни, че целта е да се посочат реалистични и възможни за изпълнение проекти, защото в ПИРО ще бъдат заложени именно проектите, които местните жители предложат. Интервютата с различни представители на социално-икономическия живот в общината ще дадат възможност за проучване на даден проблем в по-голяма дълбочина и подробности. Външният експерт разясни, че селското стопанство се подкрепя от Програмата за развитие на селските райони, а ПИРО може индиректно да насърчи и подпомогне бизнеса за неговото развитие. Беше обяснено, че след като планът бъде готов ще бъде подложен на обществено обсъждане с цел да бъде максимално прецизиран и подкрепен от възможно най-много хора от общината. Господин Асенов подробно разгледа съдържанието на проектния фиш, като разясни, че е направен по начин, който да даде възможност да се структурира идеята за проект. Обърна внимание на участниците какво трябва да имат предвид, когато го попълват. Внесе разяснения по какъв начин проектният фиш дава информация за нивото на проектната готовност на дадена идея.

Срещата продължи с представяне на каналите за информация и комуникация, която работната група от Община Елена е изработила за връзка с активните местни жители с цел изготвянето на ПИРО Елена 2021-2027 г. След това бе дадена думата на участниците да споделят своите виждания за развитието на селското и горското стопанство.

Марин Маринов – земеделски производител от с.Паници посочи, че не е родом от територията, но иска да стане жител на селото. Закупил е около 4 000 дка в част от селата, като инвестира сам и закупува необходимата му техника без евросредства. Все още няма създаден животновъден обект, но това е една от целите му. Той смята, че основната работа на държавата е не да раздава пари, а да регулира законово правилата за работа. Господин Маринов посочи, че районът на община Елена е исторически първенец в животновъдството. Според него в момента основният проблем в бранша е липсата на комасация, което създава много голяма разпокъсаност на парцелите. Годишните споразумения, които се практикуват в момента реално подкрепят само хората, отглеждащи едногодишни култури, докато в същото време тези, които засяват многогодишни такива имат сериозен проблем. Животновъдството, както той отбеляза, също е многогодишен процес и този проблем с едногодишните договори за земята, също спъва работата им. Марин Маринов сподели, че страната ни много се хвали, че сме трети по износ на зърно в ЕС, като в същото време харчим много повече за внос на месо. Това фуражно зърно, което се изнася в цял свят отива да храни чуждите крави, а до животните в България не достига. Той посочи, че на този етап има голяма съпротива към земеделците, които искат да окрупнят своята земя и да създадат единно стопанство, като такава е срещнал дори при поставянето на електропастири на своите собствени земи. Една група от хора минава с техника през ливадите без да се съобразява, че руши почвата и пашата на животните, като прави коловози, които после е много трудно да бъдат премахнати. В някои от масивите има голяма съпротива. Взимаме под наем общинските пътища, но всеки си минава през където му скимне. При изцяло комасирано поле техника минава през него, без да се съобразява със собствеността. Голяма част от селскостопанските производители са такива заради субсидиите. Минаването с техника през чужда собственост е много тежък въпрос. По-важно е, от къде ще минават ловджиите, газките и друга техника и разрушават полето. Тези газки дори са без номера. Целта на г-н Маринов е да комасира колкото се може повече земя. Той би искал да получи някаква подкрепа за това. Маринов иска да създаде едно единно стопанство и пасища, които да се развиват. Според него почвата е бедна за земеделски култури, но има големи перспективи за големи животновъдни ферми, като даде пример с швейцарска фирма в Румъния, която внедрява ноу-хау и в момента отглежда 40 000 животни. За сравнение в България няма толкова животни в момента. Свободно пасищно отглеждане на животни в ЕС е дефицит.

Ивайло Асенов попита г-н Маринов, как си представя решаването на проблема с преминаващите газки през земеделските земи.  

В отговор на този въпрос Марин Маринов каза, че в закона е посочено, че ако човек има над 10% от дадено землище има право да предложи комасация на земята, което означава преместване на едни територии от едно място на друго. Тук отново се сблъскваме с прословутия чл.19, съгласно който общината трябва да издаде акт за собственост, след което да осъществи преместване на определени територии. Докато не се издаде такъв акт, тези земи са ничии и се управляват от година, за година, което устройва 90% от хората, но не позволява дългосрочни инвестиции и развитие на големи стопанства. Тези хора, макар че са регистрирани земеделци, не са производители. Повечето от тях искат просто да вземат субсидии. По тези въпроси до момента не са правени срещи, но желанието на г-н Маринов е Министерството на земеделието да застане на страната на тези, които искат да се развиват. Маринов продължи с това, че е изчистил 3 незаконни сметища между Беброво и Палици. Малко след като са изчистили боклука, на съседния баир се появили две каруци със строителни отпадъци. Той предлага да има периодично извозване на боклуците, да има някаква система, за да няма формирането на нерегламентирани сметища. В Константин по негова преценка имало около 1000 дка първокачествена земя унищожена от боклуците. Хората изобщо не са се интересували от тези земи, но ако тръгнеш да правиш нещо, веднага ще скочат и ще те спрат. Наблюдава се затрапване (заравяне) на изнесените боклуци, което е незаконно и този процес става неспасяем. Една от причините за това е липсата на информираност сред населението.

Имайло Асенов внесе пояснение какво означава интегриран план, като даде пример за това. Господин Асенов добави, че интегрирането на дейностите и инициативите изисква сътрудничество. В ПИРО могат да се заложат проекти за инфраструктура, която да подпомогне бизнеса, както и консултантска, специализирана техническа помощ във връзка с подготовката и реализацията на бизнес проекти на територията на община Елена. Ето защо е важно да се знае какви са инвестиционните намерения на фирмите, за да се планират такива дейности, които да допринесат за развитие на местната икономика.

Милко Моллов се включи като каза, че бюрокрацията е много голяма. Всичко е много бавно и бюрократично. Поради незнание, некомпетенстност или поради други интереси един проект не може да стартира 4-5 години. Господин Моллов е бил общински съветник и заяви, че знае какъв е проблемът със сметищата. Той каза, че много години са минали от направата на депото в Шереметя – за битови отпадъци и сега се оказа, че има проблем със строителните отпадъци и трябва да минем пак през същия бюрократичен път с отчуждаване на имоти и др., което ще отнеме години. Той добави, че докато земеделските субсидии в България са по-ниски от другите страни в ЕС, ще имаме проблем с развитието на земеделието и животновъдството. Според него зеленчукопроизводството, животновъдството и овощарството са пренебрегнати. Субсидиите са ориентирани основно към подпомагане на зърнарите, а в същото време техните оперативни разходи са най-малки. Господин Моллов продължи с това, че един човек изяжда 80 кг жито на година под формата на тестени изделия, като едновременно с това за същия период консумира 500 кг плодове и зеленчуци.

Ивайло Асенов попита присъстващите в залата има ли нужда от още субсидии.

В отговор на това Веселин Иванов - животновъд заяви, че в животновъдството субсидите никога не стигат, защото на територията на Елена животновъдите не могат да си произведат фуражите и трябва да ги купуват. Господин Иванов каза още, че се занимава от 20 години с животновъдство, отглежда говеда и овце за производство на мляко.

Милко Моллов добави, че в Елена се обработва ниска категория земя, почвите са много кисели и тревите, които растат са слаби. Според него територията на община Елена е походяща за отглеждане на  трайни насаждения, най-вече сливи.

Марин Маринов уточни, че това изисква много работна ръка. Според него не трябва да се подценява свободното пасищно отглеждане на животни, защото изисква малко хора за работа. Трайните насаждения са много трудоемки, а няма кой да работи. Той даде за пример с.Беброво, където има големи масиви трайни насаждения, но няма кой да ги работи и са изоставени.

Ивайло Асенов попита с какво общината може да помогне.

Милко Моллов отговори, че общината е много бедна и с нищо не може да помогне.

Марин Маринов заяви, че не е съгласен с това, че общината не може с нищо да помогне. Според него в община Елена има страхотен ресурс от земя, която не е използваема в момента. Субсидиите за българските животновъди са по-ниски, но пък затова има много общинска и държавна земя, която не се използва. В с.Беброво има много стари и изоставени овощни градини, както и огромно пасище, което е вече обрасло в храсти и скоро няма да ги има. Може да се направи ревизия на пустещите земи, които да бъдат изчистени.

Веселин Иванов попита, колко от тези държавни земи могат да се дадат на животновъдите. Той разясни, че в момента държавата иска 41 лв./дка за стопанисване на земя, която е занемарена и не се използва. Трябва да се инвестират пари, за да се възстановят тези пасища, а при този наем става нерентабилно. Господин Иванов предлага да се осигурят дългосрочни договори за ползване на общинска и държавна земя на разумна цена. Той добави още, че изчистването и облагородяването на 1 декар земя струва от 120 до 150 лв. - не може общината да иска 16-20 лв./дка, а държавата да иска 41 лв./дка.

Ивайло Асенов направи извод, че има много държавна и общинска земя, която обаче седи неизползвана, поради краткия срок на договора за ползване и високата цена за наем на година.

Марин Маринов добави, че би трябвало разходите за почистване и облагородяване да се приспаднат от наема на земята.

Иван Стефанов от сдружение „Пчела“ заяви, че пчеларите се интересуват от това какви субсидии могат да получат от плана, а най-много се вълнуват от масовото изсичане на дъба, акацията от тия ливади, които се почистват. Господин Стефанов каза, че пчеларите търсят спасение, защото всеки ден виждат как се изсичат горите и се появяват поляни. В момента дават субсидии за орехи, които се засяват, те измръзват и после пак си ги засяват.

Ивайло Асенов отбеляза, че темата преля от земеделието през пчеларите и върви към горите. Според него по-скоро трябва да се регулират взаимоотношенията между отделните заинтересовани страни, което не изисква пари или субсидии, а взаимодействие и сътрудничество.

Иван Стефанов продължи с това, че имаме пренаселване от други райони в Елена. Идват пчелари от други райони, за да се възползват от това, че пчелините им се намират в защитени територии. Така се нарушава закона, който изисква разстоянието между пчелините да е не по-малко от 5 км.

Николай Николов - директор на Регионална дирекция по горите В.Търново заяви, че винаги между селско и горско стопанство има проблеми, свързани с пътната инфраструктура и нарушение на замеделските земи, както и с това, че селскостопанските животни се пускат в горски територии. Той продължи с това, че еленският балкан е горист район – 82% гора  и горското стопанство е основен отрасъл. В сектора са заети около 400 души, което прави между 15 и 20% от трудоспособното население на територията. Господин Николов смята, че сравнително добре се стопанисват горите, с изключение на тези около с.Константин, където има много бракониери. Голи сечи, освен принудителни и санитарни, се извършват в селкостопански земи за почистването им. Там ДГС може да упражнява контрол само за извозването на дървесината. Политиката в това отношение е много разнопосочна. Законово не е уредено, защото ако една нива се е залесила и трябва  да бъде почистена чрез отсичането на растителност върху нея, собственикът на нивата може да бъде глобен. Разходите за почистване са повече от 500 лева/дка, тъй като за изкореняване трябва да се използва тежка техника.

Марин Маринов уточни, че съгласно закона кметът на общината дава разрешение за почистване на самозалесили се земеделски земи.

В тази връзка Николай Николов каза, че съществува закон за опазване на селскостопанското имущество, където е посочено кой разрешава изсичането над 5 дървета и под 5 дървета. Има много земеделски площи, които са обрасли и самозалесили се и са се превърнали в гора. Тия площи се водят земеделски – пасища и мери, а някои от тях вече са с над 50-годишна гора. Господин Николов обърна внимание на това, че най-големият проблем на района е човешкият фактор – големи перспективи без хора няма как да се случат. На територията живее застаряващо население с ниски заплати. Той смята, че нещо трябва да се предприеме, защото населението ще изчезне.

Ивайло Асенов сподели, че от срещите до момента излиза, че има много проблеми свързани с комуникацията и взаимоотношенията между заинтересованите страни. За решаването на тези проблеми не са нужни субсидии и проекти, а по-скоро желание за сътрудничество. Липсва и информация на хората за това как тези взаимоотношения влияят върху качеството на живот. Господин Асенов попита, има ли инвестиционни намерения, които според присъстващите  в залата биха оказали влияние върху местната икономика.

В отговор на този въпрос Николай Николов смята, че има твърде малко програми за горското стопанство. Горските стопанства и дърводобивните фирми имат нужда от съвременна горска техника. Той добави още, че настоящите машини, които се използват са стари и амортизирани, като поясни, че това е предимно военна техника, като джогана, която разбива пътищата. Господин Николов обяви, че горското стопанство започва да изпитва дефицит на технически грамотни кадри.

Румен Хараламов от горското стопанство в Буйновци се включи като заяви, че в землището на Буйновци изсечени свободни площи няма. Той продължи с това, че акацията, ако се остави да престарее след 8 години няма да има цвят и плодоотдаване. Затова трябва да има ротации, трябва да се поддържа, да се сече планово и внимателно.

Ивайло Асенов попита, дали има незаконна сеч.

Румен Хараламов каза, че в горското стопанство на Буйновци няма незаконна сеч, дори и да има някакви нарушения те са много малко. Той смята, че горското стопанство има нужда от добър PR (връзки с обществеността), за да се информира обществото за развитието на горите. Инвестиции в съвременна горска техника са невъзможни, докато няма съвременни закони и наредби, които да дават сигурност и спокойствие във фирмите, че те ще могат да работят. Модерната техника в някаква степен би компенсирала липсата на работна ръка. Румен Хараламов каза още, че освен с пчеларите имат проблем и с туристите, които се движат по същите пътища, по които върви и горската техниката. Пътищата са много зле и няма от къде да минат машините. От тази година се направи специална комисия, пред която ще се заявява ползването на горските пътища за следващата година. Горското стопанство прави ежегодни срещи със земеделските производители по въпросите за преминаване по горските пътища. Господин Хараламов добави, че повечето пътища са общински и общината трябва да се грижи за тях. В същото време те се ползват от дърводобивните фирми, които искат да вкарват все по-голяма горска техника, която натоварва междуселищната инфраструктура. Тези пътища са строени преди много години и това натоварване създава проблеми и конфликти. Горското стопанство в Буйновци е изготвило проекти за обновяване на горски пътища, които обаче от 2011 г. чакат за  финансиране от Фонда за инвестиции в горите, управляван от МЗХ. Накрая Румен Хараламов обяви, че нямат свободни зони за залесяване.

Ивайло Асенов отново напомни, че е важно, ако има готови проекти за финансиране е добре да бъдат описани в проектен фиш, за да се заложат в ПИРО, така че да им се търси финансиране. Срокът за предаване на фишове е до 15.06.2021 г.

Стефан Димитров – ръководител на звено ОГС в общинска администрация Елена каза, че преди години разрешиха на земеделците да усвояват пътищата, които описват като земя за ползване. Според г-н Димитров това създава предпоставка за конфликт. Земеделците очертават пътищата и ги обработват, но тъй като това са пътища дърводобивната техника минава през тях и стават скандали.

Ивайло Асенов попита, дали е възможно по някакъв начин да се реши този конфликт.

Последва дискусия за ползване на пътищата. Даде се предложение, когато се прави споразумението за ползвате на масивите да се заяви, къде ще има дърводобив и кой път ще се ползва, но без да се отдава под наем и няма да има проблеми.

Иван Генов – дърводобив, дървопреработване и туризъм. Господин Генов каза, че за него фирмите, които стопанисват частни гори създават проблеми с пътищата. Навремето имаше такси за поддръжка на тези пътища, които обаче не влязоха в общината и изчезнаха. За държавните гори се играе на търговете и фирмите нямат сигурност, за да инвестират в нова техника. Повечето от тях работят със стара техника и нямат стимул за закупуване на нова. Това може да се промени, ако фирмата има дългосрочен договор с държавата. Иван Генов обърна внимание и на това, че със закриването на БДЖ разходите по транспорт на дървесината са се увеличили и затова фирмите се опитват с по-голяма техника да влизат в гората, така че да си намалят разходите за кубик добита дървесина.

Ивайло Асенов направи извод, че промяната в държавните регулации и търгове за горите изглежда невъзможна, но въпреки това какво би могло да се направи, за да се случат инвестиции в горското стопанство.

Срещата продължи с темата за субсидиите в животновъдството и тяхната ефективност. В кратка дискусия се направи предложение, че субсидиите не трябва да се дават на декар, а на тон продадена продукция. Получава се така, че повечето земеделски производители са чистачи на земи.

Стоян Петков – рибовъд и хотелиер взе думата като каза, че подкрепя предложението на Марин Маринов за сметосъбиране, като му се иска регулярано от определени места да се извозват строителни отпадъци. Господин Петков продължи като каза, че районът на Елена не е подходящ за рибовъдство, но при него бизнесът върви, заради това че комбинира с къща за гости и заведение.

Участници във фокус групата:

1.    Станимир Костадинов – земеделие, гр.Елена;

2.    Светослав Добрев – туризъм, гр.Елена;

3.    Стоян Петков – рибовъдство и туризъм, гр.Елена;

4.    Иван Генов – туризъм и преработваща промишленост, гр.Елена;

5.    Стефан Димитров – ръководител звено на ОГС, общинска администрация Елена;

6.    Здравка Моллова – земеделие, гр.Елена;

7.    Иван Стефанов – сдружение „Пчела“, гр.Елена;

8.    Йордан Йорданов – зърнопроизводство, гр.Елена;

9.    инж.Николай Николов – инженер-лесовъд, гр.Велико Търново;

10.    Румен Хараламов - инженер-лесовъд, горско стопанство в с.Буйновци;

11.    инж.Сабри Топчиев - инженер-лесовъд, гр.Елена;

12.    Янко Ангелов – земеделие, с.Палици;

13.    Марин Маринов – земеделие, с.Палици;

14.    Иван Райков – земеделие, с.Тодювци;

15.    Веселин Иванов – селско стопанство, гр.Елена;

16.    Христо Захариев – директор дирекция „ХДИРПС“ при община Елена;

17.    Евдокия Уколова – гл. експерт „СПИРП“ при  община Елена;

18.    Ивайло Асенов – външен експерт;

19.    Юлия Асенова – външен експерт.