Уникален фестивал на модерното изкуство в Елена, който ще се помни дълго

Дата на публикуване: 25.05.2016 12:50
Възрожденска Елена не помни по-пъстър, весел, игрив, емоционален празник от фестивала на модерното изкуство „Пъстър балкански свят“. Той събра в понеделник стотици хора – местни и гости, млади и стари, танцьори и занаятчии, професионалисти и начинаещи. Централната улица се превърна в чаршия на занаятите, а в творчески работилници, пръснати из града, майстори учеха деца и възрастни на умения и сръчности. Новата сцена на централния площад издържа на буйните танци и ритми, които се вихриха през целия ден. Модулната сцена, оборудвана с озвучителна и осветителна техника, както и фестивалът станаха възможни благодарение на спечеления проект от общината по програма „Културно наследство и съвременни изкуства“, финансиран с над 92 000 евро по механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Идеята е това събитие да стане традиционно за културния живот на града.
Точно в 11 часа кметът инж. Дилян Млъзев откри уникалния фестивал, на който имаше гости и от Норвегия, тъй като проектът се реализира с партньорството на Международната организация за демокрация и права на човека в Осло. Нейният президент Демостен Олариу сподели пред участници и публика, че е добре нещата да се правят заедно, защото в този модерен, но напрегнат и несигурен свят единството е това, което може да ни помири, а традициите да ни съхранят като народ.
Фестивалът „Пъстър балкански свят“ срещна модерното с традицията, младостта със зрелостта и показа, че има в града млади ентусиазирани хора, които да го обогатят и развият занапред. Стартът бе даден с уъркшоп по хип-хоп с Кристина Славчева. И докато на площада вървяха уроците по хип-хоп, пред туристическия информационен център маса народ с часове наблюдаваше как художникът Иван Яхнаджиев рисува върху тялото на своята колежка Клементина Миланова. За музикалния фон на събитието се погрижи групата на Георги Мархолев „Алгоритъм енд блус проджект“, с невероятно изпълнение на световноизвестни хитове на рок и ритъм енд блус. В старата Бакалова къща пък можеше да се види изложбата на участниците в артпленера в Йовчевата къща по покана на Мая Йовчева и организиран от фондация „Артидеи – духовна светлина“ с председател Габриела Жекова.
Не само Елена, но и село Майско стана център на фестивала. Там имаше жива изложба, в която се включиха много хора. Кметът и гостите от Норвегия бяха посрещнати по стар български обичай на новия стадион на селото, построен с европейски пари. Деца от детската градина и основното училище се представиха с чудесни изпълнения, пяха и танцуваха за радост на всички. И тук не мина без уроци по хип-хоп, този път от хореографа Милица Николова от училище „Дъсентър“.
Какви ли не вкусотии бяха подредили на дълга маса жените от селото, други пък приготвяха на място сачени пити, гьозлеме със сирене, мекици, трети плетяха терлици. Мъжете пък показаха позабравени занаяти като калайдисване, кошничарство, подковаване на коне. Гостите останаха очаровани от гостоприемството и сърдечността на хората, от умението да се веселят и открито да разговарят.
За младата скулпторка Мария Стоева, преподавател на традиционни български занаяти, се оказа, че няма прегради за участието й във фестивала. Тръгнала рано на автостоп от с. Ъглен, сменила шест пъти транспорта до Елена, тя пристигна навреме, за да покаже тънкостите на един занаят от древността, който е напът да изчезне. Петметров колан с техниката тъкане на кори бе изработен на един обикновен железен мост. И още един мост, до родната къща на Иларион Макариополски, стана територия на творчество. Художникът Стоян Милев, докторант във ВТУ, от стара дограма на Факултета по изобразително изкуство към университета създаде уникална артинсталация, препратка към руския конструктивизъм от началото на 19 век. Боядисана в розово, контрастираща на бухналата зеленина, синьото небе и старата възрожденска архитектура, тя е първата конструкция от подобен тип, която остава за постоянно и ще започне своя живот като атракция за гостите на града.
Мистър Ник от В. Търново цял ден показваше фокуси на малки и големи, а който искаше да се научи, магът му разкриваше тайната на ушенце. Мнозина желаещи отнесоха от фестивала като спомен свой портрет силует. Не повече от 3 – 4 минути бяха необходими на Евгени Стоянов за всеки, седнал на стола. Той твърди, че е единственият у нас, а и по света са малцина, които умеят да го правят с една ножица и няколко листа.
Дворът на музейния комплекс се превърна в творческа работилница за малчуганите, които рисуваха, насърчавани от художничката Галя Александрова, и после подредиха в изложба на открито своите рисунки. Организаторите издават, че картината на 10-годишната Анна Ловецкая се е харесала на доста посетители, пожелали да я закупят за семейната си колекция. На парк „Калето“ също имаше работилница, само че за графити и рисуване на живо с боя и спрей. На тази територия учеха деца и възрастни Виктория Георгиева и Николай Божинов от художествения колектив „Сън шайнърс“. В съседство до тях за блаженото разпускане след дългия маратон по фестивалните обекти се беше погрижил Кристиян от Бургас. Между вековните борове той опъна хамачена градина „Айляк хамак“, достойна не само за почивка на уморените нозе, но и за сладка дрямка.
Какво ли не още имаше на чаршията в центъра на града. Деца работеха под зоркото око на грънчаря Валентин Димитров и дърворезбаря Милчо Бонев, местни и занаятчии от другаде бяха подредили пъстра стока, със свои картини от кори на дървета впечатляваше самоукият майстор Цветомир Илиев.
В голяма атракция, представена за първи път, се превърна огнената скулптура „Богът Слънце“ – едно уникално явление в съвременната керамика. Неин автор е Ирина Пожарицкая, родена в далечния Сибир, която от няколко години живее в Елена. „Тази моя скулптура е символът на България – хубава, слънчева страна, с чудесни хора. В студената тайга винаги са ми липсвали топлината, светлината, която излъчва българският дух. Радвам се, че съм тук, защото животът ми се промени“ – е откровена талантливата дама.
Технологията е много древна и идва още от времето на пещерните хора, които по подобен начин, еднократно, в пещи са изпичали глинените съдове. Повече от три часа горя огънят пред любопитните погледи на десетки хора, очаквайки да се случи магията. И когато температурата в пещта надхвърли 1000 градуса, а отстрани на скулптурата изскочиха огнени езици, бавно и внимателно майстор-грънчарят Валентин свали тайнствената обвивка. Богът Слънце в искри и жарава изригна възторжени овации сред смаяната публика. По обясними причини атракцията се случи на здрачаване.
Фестивалът „Пъстър балкански свят“ не мина без конкурс. Близо 30 заявки за участие имаше в различните танцови категории и възрасти. Забележително представяне направиха възпитаниците на Виргиния Казарина и съвсем заслужено балет  „Виржиния“ от В. Търново спечели купата за цялостно представяне. С награди от фестивала си тръгнаха също Гергана Иванова, Дориана Тончева, балет „Магия“ и танцова формация „Дивна“ от Майско, танцов състав „Балкански ритми“ от Елена, а също и Оле Йохансен от Дания, известен като Последния викинг. Прекосил морета със своята лодка като викингите, лутайки се 15 години от бряг до бряг, този невероятен добряк е намерил своя пристан сред горите и ливадите на Еленския балкан, като от четири години реализира екопроект „Обратно към земята“. Невероятен музикант, автор на над 25 000 реда стихове, а също и песни, той забавлява публиката близо половин час с изпълнения на китара и хармоника. На всички участници домакинът на фестивала кметът Млъзев връчи грамоти, а за победителите е осигурена двудневна почивка в еленски туристически бази.
Подобаващо фестивалът на модерното изкуство завърши с пресъздаването на една отколешна сватбарска традиция, свързана с най-известната легенда за възникването на град Елена – за двамата влюбени Самуил и Елена, които на път през Балкана със сватбари и тежки дарове са застигнати и убити от разбойници. Нищо не могло да спре близките да бъдат до мъртвите си деца. Решили да се заселят по тези места и дали името на селището Елена. Издигнали на децата си най-светлия паметник – един град с непобедим дух, горд с миналото си и сигурен за утрешния ден.