Покана за любителите на театъра

 

 

по Молиер

 

Режисьор: Йосиф Сърчаджиев.

Сценография и костюми: Мартина Варийска.

 

 

В „Рогоносци“ е включен целият актьорски състав на театъра: Цвятко Стоилов, Златина Никифорова, Ленко Гурков, Слава Георгиева, Георги Трайков, Десислава Джурова, Стоил Стоянов, Нина Суванджиева, Софрони Рацов, Силвия Чобанова, Петър Стойчев, Катя Йочева и Богомила Николова.

 

Има легенда, която разказва, че някога, в дълбока древност, боговете са създали мъжа и жената, като едно същество. В хармония, доволство и екстаз живеели двуполовите същества, но на боговете им доскучало и за забавление разделили мъжете от жените и ги пръснали по цялата земя. Изпаднали в паника, всички се втурнали да търсят половинките си да възстановят цялото, хармонията и екстаза. Така е и днес, така е било и назад през вековете. Това неистово стремление е дало енергия на хиляди литературни произведения. Много са драмите и трагедиите, но много са и комичните ситуации, които поражда тази бъркотия и стремежът ни да бъде преодоляна. Жан Батист Молиер, царят на френската комедия през 17-ти век и на всички времена, ни предлага две очарователни произведения – бисери и до днес в световната драматургия. ”Жорж Данден, или измаменият съпруг” и „Сганарел, рогоносец без рога”, обединихме в един спектакъл със заглавие „Рогоносци”, защото и в двете пиеси основното действие е подчинено пак на тоя вечен стремеж в търсене на загубената половинка, заяви директорът на Драматичен театър - Ловеч Цвятко Стоилов. По думите на Стоилов, изборът на пиесата не е съвсем случаен, Молиер е класика и отдавна не е правен на ловешка сцена. А театърът е едно уголемено огледало на самия живот, добави той.

 

И в двете пиеси, които обединихме в една, има движение на духа. На сцената правим неща, които са съвременни и сега – любов, завист, омраза, изневери – не само във физически смисъл, а в духовен. Това заяви режисьорът на постановката Йосиф Сърчаджиев.

 

Не може да се каже, че има само смешки, има и драма – усеща се злото, лоши мисли, действия, които развалят красотата на живота. Смешно е, но човек като излезе от театъра ще се запита: Господи, как можем да се смеем на тези гнусни неща? Искаме мисъл, каза още Сърчаджиев.

 

В модерния театър много малко се говори с финия език, много неща се свързват в днешния свят. Работата за нас е удоволствие, но когато помагаме, помагаме на публиката. Днешният ден става сив и безцветен. Нашият свят е свързан с тематика, която разваля духа на човек. Моята идея е да дам цвят на хората, добави режисьорът.