Горско и ловно стопанство

Общата площ на горските територии в община Eлена  е 48 866 ха. Разпределени  са по собственост:
- държавна собственост  - 34 967 ха;
-общинска собственост – 5517 ха
- Частна /физически и юридически лица/ - 8366 ха
- Религиозни организации – 16 ха
Държавните горски територии се управляват и стопанисват от ТП ДГС Елена и ТП ДГС Буйновци със седалища и административни центрове гр. Елена и с. Буйновци. Общинските горски територии се управляват и стопанисват от Община Елена, като е създадено звено в общинската администрация „Други дейности по селско, горско стопанство, лов и риболов”. Останалите видове собственост се управляват и стопанисват от собствениците.
Най-високата точка на гората е под връх Чумерна - 1536 метра надморска височина, а най-ниската- при излизането на река „Еленска” от общината- 100 метра. Тези големи различия в надморската височина обуславят разнообразния релеф на територията на общината. Най-южната част е с ясно изразен планински характер, теренът е стръмен и много стръмен, силно пресечен от дълбоко врязани долове и потоци. В северната част той е типично хълмисто-предпланински, като на места наклоните са минимални, характерни за равнинните терени.
Територията на община Елена попада в границите на долния равнинно- хълмист и предпланински пояс на дъбовите гори и средния пояс на горите от бук и иглолистни. Разпределението на територията по видове гори е както следва: иглолистни- 15%, широколистни високостъблени- 22%, за реконструкция- 28% издънкови за превръщане в семенни- 40%, нискостъблени- 23%.
В общината са разпространени следните естествено растящи дървесни видове: бук, габър, благун, зимен дъб, цер, келяв габър, липа и др. Като спътници в насажденията участват и череша, бряст, явор, шестил, ясен, брекиня, трепетлика и др. В резултат на залесителната дейност на държавните лесничейства са създадени и се развиват успешно култури от иглолистни дървесни видове, като бял бор, чер бор, смърч, ела и др. По изкуствен път на територията на общината са внесени и се развиват добре  нетипични за района видове, като веймутов бор, дугласка и червен дъб, които допринасят за видовото разнообразие в района.
Добива се предимно широколистна дървесина – най-вече бук и габър и в по-малки количества  дъб, явор, ясен, бряст, трепетлика, дива череша, клен и др. Изкуствено създадените иглолистни насаждения са източник на иглолистна дървесина, но все още нейният относителен дял е нисък. Запасите от дървесина в общината са силно намалени и трябва много внимателно да се ползват. Превес би следвало да се дава на отгледните сечи, на залесяването, на подмяната на издънковите гори, на охраната на горското богатство и дивеча.
Залесителните мероприятия през последните години е намаляло значително. Видовете, които се използват за залесяване са предимно широколистни- местни дъбове (зимен дъб, благун, цер), смесени с различните видове липи, бук, акация и др. От иглолистните видове се използва предимно черния бор, а там където месторастенията са подходящи- бял бор и дугласка.
На територията на община Елена има два резервата- „Бяла крава” и „Хайдушки чукар”. Те са обявени с цел съхраняване девствения характер на вековните букови гори. Резерватите са бисери от зелената огърлица на Еленския Балкан. С изключение на величествените скални образувания, върху 99% от площта им се е разляло зелено море от вековни букаци. Защитени територии са част от буферните зони на резерватите „Савчов чаир“ и „Сини бряг“. Защитени природни забележителности са местностите „Слона” и „Водопада”.
Съгласно ловностопанстопанското райониране на България южната част на община Елена попада в района на Средна Стара планина от Старопланинската област, а северната част – в средния район на Предбалканската област. Разнообразието в орографията на терена, съчетано с разнообразието на климата и голямата лесистост, са предпоставка за разнообразие в екологичните условия, които обуславят видовото разнообразие на дивеча в района.

Местообитанията в Старопланинието са типично едродивечови. Богатата хранителна и защитна база дават възможност за целогодишно наличие на богат и разнообразен дивеч. Най – често тук се срещат дива свиня, сърна и благороден елен.

Местообитанията в Предбалканската област са предимно дребнодивечови, на места с благоприятни условия за развъждане на едър дивеч. Най – често в този район се срещат заек, фазан, яребица, гургулица, но значителната лесистост и верижното свързване на горските комплекси предоставят благоприятни условия за развъждане и на дива свиня и сърна.
По време на зимния прелет по главните течения се срещат диви патици, по – рядко и диви гъски.

/assets/IZBORI/Parlamentarni_izbori_2017/2/baner-izbori.jpg