Община Елена

Само да ми даде Господ сили и време да задълбая както аз си знам – и ще го намеря, да пукна, ако не го намеря, ключа на българската орисия. Винаги съм знаел, че е заровен там, в Елена”.

Уви, не бил орисан създателят на българската идилия Петко Ю.Тодоров да намери гроба си в „моята, топлата, лека и умиротворяваща еленска кафява пръст”, нито да довърши еленския роман, който цял живот усещал да се мъти в главата му. На мястото, където свършва ръкописът неговата съпруга Райна написва: „10 февруари 1916 г.”

„Това не е датата на смъртта, която намираме в справочниците – ще напише в книгата си „Смърт в Шато дЕ” писателят Константин Терзиев. До края оставали още четири дни. Единствените четири дни от живота на П.Ю.Тодоров, през които „живата пишеща машина” не е тракала. Така че спокойно можем да не ги причисляваме към времето на живота му”.

Орисан да бъде много талантлив, да стане проводник на модерното в българската литература, без да губи от звучността и красотата на родния език Петко Тодоров е от авторите, които надживяват времето си и са ярък пример как могат да се прекрачват границите на провинциалното, през националното до европейското и световното звучене.

Поетична вечер „Орисан…”, посветена на 100-годишнината от смъртта на бележития български писател организираха общината, народно читалище „Напредък”-1863” и Градската библиотека в родния му град Елена. Преди началото бяха положени венец и цветя пред белокаменния паметник на Петко Тодоров, издигнат в двора на родната му къща.

За най-важните моменти от житейския и творческия път на писателя говори д-р Радка Пенчева, директор на къща-музей „Емилиян Станев” във В.Търново. Тя подготвя преиздаването на книга на Иван Кирилов, също еленчанин, приятел и последовател в литературата на Петко Ю.Тодоров. Учителката Рени Симеонова представи литературната импресия „Вграждане”, умело уловила богатата душевност на лиричния, но и непокорен дух на писателя. Неговото слово прозвуча в изпълнението на актрисата от ДМТ „Константин Кисимов” Стефка Петрова на „Орисници” – една от най-популярните, донякъде пророческа за твореца идилия. Петър Димов представи избрани откъси от книгата „Смърт в Шато дЕ”. Пред участниците в поетичната вечер оживяха кадри от телевизионната постановка на една от най-играните драми на писателя „Змейова сватба”.

Синът на заможния и буден първенец на град Елена Юрдан П.Тодоров е роден на 26 септември 1879 г. Родът му по майчина линия води към Иларион Макариополски. До 1895 г.  Петко учи в Търновската гимназия, но повече се отдава на четене на книги и писане на стихове. Мечтата му е да стане обществен деец или водач на партия. Баща му има други намерения за бъдещето на сина си и го изпраща заедно с по-малкия му брат Христо в Тулуза. Ученето в лицея не му е по сърце и следи повече обществените и литературните борби, попада под влияние на френските социалисти и руските революционери в емиграция. От идеите на социализма идват и антимонархическите му настроения. След публична критика в Елена на княза е принуден да емигрира в Берн. Там учи право, а после литература в Германия. Завръща се в България през 1904 г. Познанията му върху европейската литература го правят ценен сътрудник на сп. „Мисъл”. Времето до 1910 г. е със силно участие в литературния живот у нас, когато са печатани драмите му „Страхил страшен хайдутин”, „Първите”, „Змейова сватба”, „Невеста Боряна” и един том от идилиите му. Петко Ю.Тодоров е авторът, който се радва на най-много преводи на чужди езици през първото десетилетие на миналия век.