Община Елена

По бащина линия съм тракиец, а по майчина – балканджия от Еленския балкан. Така започва разказа за своето родословие капитан Тремол Иванов, чиито живот и дейност близо 50 години са свързани с морската история на България. 100 години от неговото рождение и издадената по този повод авторска книга „Вярвам във възхода на морска България” събра на затрогваща среща в Елена негови родственици. Събитието предизвика интерес и сред много еленчани, чиито спомени са свързани с хора и събития, близки до Тремол Иванов. Идеята за книгата и представянето й на родова среща е на неговите дъщери Ралица и Меглена. В основата й е автобиографията на техния баща и написаното от него наследство от над 5000 страници, което се съхранява в архива и Военно-морския музей във Варна. На срещата книгата бе представена от д-р Елисавета Цветкова от В.Търново, една от съставителките, по майчина линия също еленчанка.

Книгата се чете на един дъх, тъй като съдържа не само „една щедра биография, необичайна за малка България”. От страниците й бликат спомени на приятели, на внуци и правнуци за дядото, който с белите коси, черни мустаци и дяволит поглед, напомнящ на Айнщайн, е оставил ярка следа и в техния живот. По ирония на съдбата, дни преди представянето на книгата, на  94 години, в отвъдното се пресели най-близкият човек до Тремол Иванов – съпругата му Йорданка.

От жилавия корен израснаха здрави филизи. Много от наследниците са пръснати по целия свят, други пък избраха да останат при корените си. За тях и техните „клончета” от еленското родословно дърво разказа Мария Симеонова-Грозева, другата съставителка  на книгата.

Всичките 11 преки наследници на Христо Бояджиев – вуйчото на Тремол Иванов дойдоха на срещата. Благодарение на брат си майка му Койка завършва педагогическата гимназия във Варна. „Клончето” на сестра й Донка пък се оказва най-музикалното. От него са внуците й Теменуга Бърдарова и брат й Антон Абаджиев – музиканти, и двамата във В. Търновския драматично-музикален театър, също и Добромир Дюлгеров /Билчо/, известен във Варна като „човекът оркестър”.

В памет на своя баща малката дъщеря Ралица заедно със съпруга си Петър основават семейна фирма „Тремол” във В.Търново за разработка и производство на фискални устройства за българския и външния пазар,на печатни платки, която заедно с Бизнес център „Тремол” дават работа на близо 200 души. В нея се трудят и внуците на морския капитан – Петър младши и Зорница, чиято истинска страст са моторите, дамата-пилот на АТV КТМ 525.

Тремол Иванов е роден на 10 юни 1913 г. в родния дом на майка му – в Eловската махала в Елена – „за мен най-красиви и свидни на света”, както пише в спомените си той. От 1910 до 1920 г. семейството живее в града и в Яковци, където майката – една от първите социалистки в страната е учителка. След това се преместват във Варна. Койка Бояджиева продължава да учителства там в селата. Тя преживява две уволнения и гибелта на съпруга си – известния народен адвокат и комунист Атанас /Начо/ Иванов, жестоко пребит във Варненската обществена безопасност през априлските събития на 1925 г. След смъртта на бащата семейството живее при чичото – Манол Иванов, дългогодишен преподавател в Морските специални школи, под чието влияние идва увлечението на Тремол към морската професия. Той е един от най-малките на възраст в 28-ми випуск на Машинното училище. Негов съученик е Никола Вапцаров, с когото заедно участват в постановката „Хъшове” по случай 50-годишния юбилей на училището. Завършва първи по успех висшия курс на военното училище във Варна и е изпратен във Висшето военно училище в столицата, където завършва навигация. Тремол Иванов преминава през цялата служебна йерархия в основните отрасли на морския ни живот: от курсант в Морското училище до командир на военен кораб, от рулеви моряк до старши помощник-капитан в търговския флот, от обикновен морски административен чиновник до създател и пръв директор на основното държавно морско параходство, от началник отдел до заместник директор на корабостроителен завод, от обикновен плановик в Държавната планова комисия до директор на специализирано морско търговско предприятие.

На 15 октомври 1942 г. като командир на българския миноносец „Дръзки” го сполита злочестие – барутна експлозия с трагични последствия – четири дни преди да го споходи най-голямото щастие – появата на бял свят на първородната дъщеря Меглена, радост, която му дава сили да понесе тежките дни във военния затвор в Сливен.

„Вместо да изпита огорчение към живота или примирение, дядо бе следвал неравен житейски път, издигал се и падал неколкократно, без да загуби дух и желание за успех, или волята да живее според разбиранията си. Мисля, че не правеше компромиси с фалша и лъжата и не се е прекланял пред властимащите и силните на деня” – пише внучката Севдана за своя дядо, който си отива от света на 11 ноември 2000 г.

Случаят с името, твърде непопулярно, на този изключителен човек е любопитна подробност от неговата автобиография. Когато го кръщавали старият поп Иван Кондака от Елена не се съгласил да му даде името Тремол, тъй като било чуждо за него и го кръстил Трифон. Дори след сватбата му с Йорданка Симеонова той поздравил баща й на улицата с думите: „Честит ти зет Трифон”. Името Тремол узаконили чак след смъртта на дядо поп. А историята връща към тежките и неспокойни дни и нощи след приключилата Балканска война. Тежко време, когато България преживява много драматични събития. В унисон с трагедията била сякаш и природата – на 14 юни същата година районът на Горна Оряховица бил разтърсен от мощно земетресение / 7 по скалата на Рихтер/. По това време бащата на Тремол бил мобилизиран на българо-румънската граница. Може би всички тези разтърсващи военни и природни събития , както и неговото вълнение от раждането на първия му син, са резонирали в емоционалната му музикална душа на добър цигулар като „тремоло”/познато на всеки музикант бързо, многократно повтаряне на един или повече тонове, от което се получава впечатление на особено трептене/. Така новороденото  дете идва със своето име, известено с телеграма от неговия баща.