Кърджалийското нападение през 1800 година
| |
|
Кърджалийското нападение през 1800 година
Документ 1
На 23 април ст. ст. 1800 г. една кърджалийска чета, която опустошавала северните предгория на Балкана, нападнала и Елена. Еленчани с ужас очаквали, че кърджалиите, които наближавали селото им, ще се опитат да го нападнат, затова поставили хора да наблюдават и да клепят постоянно клепалото на черквата “Св. Никола”, и щом видят разбойниците, да спрат. На Гергьовден 1800 г. сутринта, когато богослужението се свършило, клепалото престанало [да бие], тогава поп Марко,... взел антимиса и чашата и избягал с част от населението към родните си колиби Багалювци, а по сърцатите и юначни еленчани под водителството на поп Стойко Гяур-Имам, както тогава го наричали турците, се защита-вали с пушки в ръце от къщите си против жестоките и свирепи даалийци (тъй населението от Eленско наричало кърджалиите). Защитниците не могли да устоят на напора на тая свирепа сган и под водителството на поп Стойко се оттеглят, а тая необуздана сган нахлува в селото и се предава на грабеж и палеж. Ограбват и изгарят черквата “Св. Никола” и болярските къщи, където разбойниците срещнали най-голяма съпротива.
Из “Градиво за историята на гр. Елена” от Марко Дичев, 1931 г.
Документ 2
Да са знай кога агаряни запалиха храма „Св. Никола” и селото на Гергьовден, 1800.
Из приписка върху богослужебна книга
Документ 3
1800. И в тази година дойдоха даалийците със султан в Елена на Гергьовден и изгориха черквата „Св. Никола”.
Из летописа на поп Марко
Документ 4
Въпреки че отбраната е била отлично организирана, добре, здраво с умение, хитрост и вещина ръководена от смелия поп Стойко, многобройната, дива и свирепа кърджалийска орда надделяла и нахлула в Елена със свирни, биене на барабани, диви викове и пр. Нахлуването в града е било едно кърваво пиршество, познато само от източните народи, над наизбягалото население, кърваво пиршество, което... се среща рядко дори в историята на нашата земя, напоена с толкова много кръв. Предали се на обири, грабежи, палежи, убийства, кланета и на низките си скотски инстинкти – изнасилвания на невести, моми и момичета, оскотелите кърджалии най-сетне прибягват към опожаряването на града. Елена загубила голяма част от жителите си, паднали под развалините или ятагана на озверените кърджалии...
Панайот Кършовски, вестник „Еленска защита”, бр. 13, 1937 г.
Документ 5
Зачули съ се задали, даалии, кърджалии. Редом по света ходеха, току усталу усталу Елена село гуляму, че са в Елена утишле, утишле и кундисали в хаджи Кънчови двори |
Из народна песен от Еленско
Документ 6
Надпис на каменна плоча, поставена от лявата страна на олтара на храма