Община Елена

Възрожденска Елена е оставила значителна диря и в историята на българското образование. Два са основните фактора за това: ревностно защитаваната българщина в годините на османското иго и развиващата се завидна икономика в самото селище.
Още през ХVІІ век в Елена съществува метох, в който учители били монаси таксидиоти от Света гора. Килийното училище е открито около 1690-1710 година. За съществуването му свидетелства кратка приписка върху ръкописен служебник: “Когато са заучи Станю на даскала Ненча с слава тебя Боже наш Та изучи до: Та зех псалтир от Стойна Кършова четири гроша: - Амин: От сътворение мира 7267 от рождество Христово 1754.”

Еленската община отрано си изгражда своя просветна политика. В началото на ХІХ век вече съществували три килийни училища. Училищната община събирала средства от бащите на еленските деца и изпращала възнаграждението на учителите. Възрожденския учител Юрдан Ненов говори за един от годишните изпити: “Слушал съм между неволните вдовици и сиромахкини да казват: “Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето.”

През 1817 година е основан училищен фонд, а след три години е построена първата училищна обществена сграда. Между първите килийни учители, които учели децата в собствените си домове, са били Стоян Граматик и Дойно Граматик. И двамата са преписвачи на Паисиевата история. Дойно Граматик е уредил добро килийно училище, което като свято завещание поема неговият син Андрей Робовски през 1819 година.

Малко селища в България по това време могат да се похвалят с училище като еленското. Неофит Бозвели пише ласкава оценка: “Елена село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище”.

Андрей Робовски- даскал Дечо, както гальовно го наричал народът, обновява образованието след завръщането си от Свищов, където ходил да усвоява организацията и програмния материал на взаимното училище на Христаки Павлович. Юрдан Ненов пише, че броят на учениците е надминавал 500 души. Въведен е взаимоучителният метод и първото делене на класовете.

Може да се приеме, че началото в преустройването на Еленското килийно училище е започнало през 1834 година от Андрей Попдойнов Робовски. Еленското възрожденско училище е било подготвено да приеме нова разнообразна програма, отговаряща на изискванията на живота, на интересите на еснафите и търговците, които трябва да имат по-високо образование и култура. С тая благородна задача се заема първият завърнал се в България руски възпитаник Иван Николов Момчилов, който притежава солидна научна подготовка. Роден в Елена през 1819 година, той е учил в родния си град при Андрей Робовски, бил е негов помощник-учител. Продължава образованието си на остров Андрос при прочутият гръцки философ и педагог Теофил Каирис, сетне при баварски професори в Атинската гимназия и в Херсонската семинария. Високоерудирана възрожденка личност, реформатор и учен, владеещ черковнославянски, гръцки, латински, немски, турски и руски езици, той е един от първите слависти, кореспондирал с чешкия учен Хатала.

Иван Момчилов не можал да завърши курса на Одеската семинария- напуска учението поради заболяване. Прекрачил прага на родното училище с богати знания и голяма амбиция да го преустрои по руски образец. През есента на 1843 година той полага основите на Еленското класно училище. Обединява в едно училищата и разделя учениците по възраст и подготовка на две групи: “От малките и по-слабо подготвените образува тъй нареченото взаимно училище, занятията в което повери на съгражданина си Юрдан Ненов отпърво и после на Иван Попстефанов, от по-възрастните пък образува подготвително училище, в което той сам работеше, надзиравайки и упътвайки от време на време другия си помощник във взаимното училище.”

Реформаторът Момчилов въвежда богата за времето си учебна програма. В училище се преподават предметите: “свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, география политическа, математическа и физическа, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език, начало на просто-гръцки език”. Неопровержимо доказателство за изучаването на тези предмети е запазеното свидетелство на Стоян Андреев Робовски от 27 октомври 1851 година, съхранявано в Народната библиотека “Свети свети Кирил и Методий”.

Иван Момчилов разнообразява преподавателската си работа в клас с нагледни пособия, изработени от него. Стреми се да свързва знанията с живота. Интересни са написаните от него 28 “съвети за пазене на здравето”. Доста неприятности му струва въвеждането на уроците по гимнастика. Турците смятали за военно обучение (талим) гимнастическите упражнения и му поискали обяснение.

Момчилов установява добър училищен ред и дисциплина с биене на звънец, определяне на дежурни ученици- главен и “дверник”. Освен това въвежда нови предмети, открива училищна библиотека, урежда честване празник на училището в Деня на Свети Три светители. Пръв говори още през 1844 година за славянските равноапостоли Кирил и Методий пред учениците и пише за тях тропар (похвална песен). По негов съвет се построява нова училищна сграда през 1844 година, запазена и до днес.

Педагогът Момчилов е дълбоко уважаван и обичан от ученици, учители и граждани. Неговите педагогически възгледи и методи заслужават и днес внимание. Още тогава той премахва боя като възпитателно средство: “Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката”- казва Момчилов.

Закърмен с чиста обич към Отечеството от детство и особено от ония години, когато като ученик на остров Андрос е деен член на Славянобългарското дружество, големият патриот намира преки пътища към сърцата на учениците, за да пробуди и възпламени у тях родолюбиви чувства. Девиз на училището става призивът на Момчилов: “Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от своето”.

Със завръщането на Никола Михайловски през 1848 година от Москва, където завършил Историко-филологическия факултет на университета с титлата доктор по философия, Еленското класно училище бележи по-висок етап на своето развитие. Учебната програма се обогатява. Еленското класно училище се развива в хуманитарен профил, за разлика от копривщенското, което има природо-математически профил.

В спомените си Иван Кършовски пише, че Никола Михайловски “пръв учен българин по това време, придума еленчани да отворят висше училище в Елена, в което да следват възрастни ученици и повече бивши учители, не по-млади от 20 години, които можаха да удовлетворят голямата въпиюща нужда от учители в България...”

Към Елена се стичат ученици от различни краища. Забележително е съдържанието на съчинената от Петко Славейков песен, която поят дошлите с него от Търново единадесет ученици:


 Като ученик в Еленското класно училище през 1848 година Славейков го нарича с чудното име “Даскалоливница”, както свещоливница, призвано да лее даскали. Еленската даскалоливница възпитава възторжени възрожденци просветители и революционери. Тук са учили освен Петко Славейков и Никола Козлев, Драган Цанков, доктор Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев, а по всяка вероятност и Добри Войников, Добри Чинтулов и други известни възрожденски дейци.

Повече от сто възпитаници на Даскалоливницата посяват семето на просветата в 66 града и 59 села на родината: от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети.