Доктор Йордан Брадел

Дата на публикуване: 23.11.2020 11:58
Внукът на хаджи Йордан Брадата и съученик на поета-революционер и войвода Христо Ботев е роден на 1 април 1847 г. в Елена в семейството на Иван Хаджийорданов Брадата. Започва образованието си в родния град и продължава във ІІ Одеска гимназия, която завършва през 1869 г. със златен медал. По спомен на Захари Стоянов се вижда, че е бил съученик и съквартирант на Христо Ботев в Одеса. В двутомника „Христо Ботев в спомените на съвременниците” от Ст. Каракостов, както и в обемистия албум „Хр. Ботев” (съставители Р. Стоянова и Н. Жечев, 1970 г.) е поместена една оцеляла снимка на Ботев с негови съученици, между които е и Брадел.

Завършил медицинския факултет на Московския университет през 1885 г., доктор Брадел е ординатор в Маринската болница в Москва. Бунтовното му сърце откликва на Сръбско-турската война от размирната 1876 г. с участие на фронта, а след войната е отново ординатор – в „Басманното отделение на болницата за чернорабочи” и преподавател в държавното фелдшерско училище в Москва.

Доктор Йордан Брадел участва и в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., но за съжаление подробности за това засега не са известни.

След Освобождението доктор Брадел е избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание (1880 г.) с листата на Либералната партия и е негов подпредседател (председател е бил П. Р. Славейков), но е подал оставката си по здравословни причини. Служи като главен лекар при Министерството на вътрешните работи (1883 г.), в Гражданското медицинско управление (1885 г.) и в ІV Медицински съвет (1886 г.), след което се оттегля на частна практика. Член е на Българското книжовно дружество (сега Българската академия на науките), и преподавател по съдебна медицина в Софийския университет „Климент Охридски” през 1896-1898 г. Умира на 26 януари 1899 г. в София, ненавършил 52 години.

Малко е печатното наследство от доктор Брадел. Това са две обширни информации за ІV Световен конгрес по хигиена и демография, състоял се в Женева през 1882 г. и за V Международен хигиеничен конгрес в Хага – 1885 г., обнародвани съответно в „Медицински сборник”, год. І и във вестник „Здраве” от юни и юли 1885 г.

 


  1. Доктор Йордан Брадел - Текуща страница
  2. За възникването и името на град Елена
  3. Архитект Йордан Миланов
  4. Освобождението на Елена
  5. Васил Левски в Елена
  6. Велчовата завера
  7. Еленската Даскалоливница
  8. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  9. Еленските църкви
  10. Еленските чорбаджии
  11. Кърджалийството
  12. Андрей Робовски
  13. Дойно Граматик
  14. Доктор Димитър Петров Моллов
  15. Хаджи Йордан Брадата
  16. Хаджи Йордан Кисьов
  17. Началото
  18. Легендата
  19. Хаджи Сергий
  20. Стефан Бобчев
  21. Юрдан Ненов
  22. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  23. Петко Горбанов
  24. Еленските чорбаджии
  25. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  26. Църковната живопис през Възраждането
  27. Иван Николов Момчилов
  28. Иларион Макариополски
  29. Йеромонах Йосиф Брадати
  30. Константин Никифоров
  31. Личности
  32. Милан Радивоев
  33. Никифор Попконстантинов
  34. Никола Михайловски
  35. Извори за историята на Елена
  36. Поминък и стопанство
  37. Стоян Михайловски
  38. Кърджалийското нападение през 1800 година
  39. Събития
  40. За възникването и името на град Елена
  41. Еленските чорбаджии
  42. Кърджалийското нападание през 1800 година