Доктор Йордан Брадел
Дата на публикуване:
23.11.2020 11:58
Внукът на хаджи Йордан Брадата и съученик на поета-революционер и войвода Христо Ботев е роден на 1 април 1847 г. в Елена в семейството на Иван Хаджийорданов Брадата. Започва образованието си в родния град и продължава във ІІ Одеска гимназия, която завършва през 1869 г. със златен медал. По спомен на Захари Стоянов се вижда, че е бил съученик и съквартирант на Христо Ботев в Одеса. В двутомника „Христо Ботев в спомените на съвременниците” от Ст. Каракостов, както и в обемистия албум „Хр. Ботев” (съставители Р. Стоянова и Н. Жечев, 1970 г.) е поместена една оцеляла снимка на Ботев с негови съученици, между които е и Брадел.
Завършил медицинския факултет на Московския университет през 1885 г., доктор Брадел е ординатор в Маринската болница в Москва. Бунтовното му сърце откликва на Сръбско-турската война от размирната 1876 г. с участие на фронта, а след войната е отново ординатор – в „Басманното отделение на болницата за чернорабочи” и преподавател в държавното фелдшерско училище в Москва.
Доктор Йордан Брадел участва и в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., но за съжаление подробности за това засега не са известни.
След Освобождението доктор Брадел е избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание (1880 г.) с листата на Либералната партия и е негов подпредседател (председател е бил П. Р. Славейков), но е подал оставката си по здравословни причини. Служи като главен лекар при Министерството на вътрешните работи (1883 г.), в Гражданското медицинско управление (1885 г.) и в ІV Медицински съвет (1886 г.), след което се оттегля на частна практика. Член е на Българското книжовно дружество (сега Българската академия на науките), и преподавател по съдебна медицина в Софийския университет „Климент Охридски” през 1896-1898 г. Умира на 26 януари 1899 г. в София, ненавършил 52 години.
Малко е печатното наследство от доктор Брадел. Това са две обширни информации за ІV Световен конгрес по хигиена и демография, състоял се в Женева през 1882 г. и за V Международен хигиеничен конгрес в Хага – 1885 г., обнародвани съответно в „Медицински сборник”, год. І и във вестник „Здраве” от юни и юли 1885 г.
Завършил медицинския факултет на Московския университет през 1885 г., доктор Брадел е ординатор в Маринската болница в Москва. Бунтовното му сърце откликва на Сръбско-турската война от размирната 1876 г. с участие на фронта, а след войната е отново ординатор – в „Басманното отделение на болницата за чернорабочи” и преподавател в държавното фелдшерско училище в Москва.
Доктор Йордан Брадел участва и в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., но за съжаление подробности за това засега не са известни.
След Освобождението доктор Брадел е избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание (1880 г.) с листата на Либералната партия и е негов подпредседател (председател е бил П. Р. Славейков), но е подал оставката си по здравословни причини. Служи като главен лекар при Министерството на вътрешните работи (1883 г.), в Гражданското медицинско управление (1885 г.) и в ІV Медицински съвет (1886 г.), след което се оттегля на частна практика. Член е на Българското книжовно дружество (сега Българската академия на науките), и преподавател по съдебна медицина в Софийския университет „Климент Охридски” през 1896-1898 г. Умира на 26 януари 1899 г. в София, ненавършил 52 години.
Малко е печатното наследство от доктор Брадел. Това са две обширни информации за ІV Световен конгрес по хигиена и демография, състоял се в Женева през 1882 г. и за V Международен хигиеничен конгрес в Хага – 1885 г., обнародвани съответно в „Медицински сборник”, год. І и във вестник „Здраве” от юни и юли 1885 г.