Юрдан Хаджипетков Тодоров

Роден е на 5 януари 1848 г. в Елена, в семейството на хаджи Петко Хаджитодоров и Цона Николова Момчилова. Баща му е потомък на един от най-старите еленски родове, чийто родоначалник е Топал Тодор1, живял в края на ХVІІ в. И до днес е запазен „Душевният завет” на хаджи Тодор – внук на родоначалника Топал Тодор и дядо на Юрдан Хаджитодоров, който след като разделя имотите си сред своите наследници, с необикновена възрожденска щедрост дарява 5 000 гроша на еленското училище, на едната църква – 5 000 гроша, на другата – 2 000 гроша, на двата еленски манастира – по неколкостотин гроша.

Майката на Юрдан Тодоров – Цона, е сестра на видния възрожденски педагог и книжовник Иван Н. Момчилов – основател на прочутата Еленска даскалоливница. Тук учи при големите книжовници – еленчаните Иван Н. Момчилов, Никола Михайловски – баща на Стоян Михайловски, Юрдан Ненов – по-късно учител на Иван Вазов, Никифор Попконстантинов и др. След това любознателният юноша бива пратен в Робърт колеж в Цариград. Жаден за просвета и знания, с интерес към света, към всичко което става в ония години, Юрдан Тодоров изучава добре турски, руски, френски и английски езици. В Цариград се сблъсква с динамиката на един непознат за предосвобожденска Елена живот.

Юрдан Тодоров не завършва Робърт колеж, защото заболява белодробно. Прегледалият го лекар го посъветвал да напусне учението, да замине за родния си град, да си купи една пушка и да се занимава с ловджийство: да ходи из Еленския балкан, да бъде на чист въздух. Тодоров напуска с тъга големия град, но спасява здравето си.

През 1867 г. той се оженва за Роза Хаджихристова – една от дъщерите на еленския първенец хаджи Христо Хаджистоянов Михайловски – по-големия брат на Иларион Макариополски и на книжовника Никола Михайловски.

В последното десетилетие преди Освобождението Юрдан Тодоров почва все по-уверено да участва в търговската дейност на своя баща. Той навлиза в делата на хаджи Петко не само поради показания сигурен усет към икономическите проблеми, но и поради непрекъснато развиваната своя интелигентност, широка информираност и вроден такт в живота.

Младият Юрдан Тодоров привлича вниманието на османските управници в Търново, които в духа на султанската политика от средата на ХІХ в. и особено след Кримската война, полагат усилия за използването на заможни, авторитетни и образовани българи за включване в органите на управление на безвъзвратно разпадащата се османска държавна машина. Тези ходове, правени твърде хитро и с насочване към действително кадърни българи, предимно от средите на едрите български собственици, не са могли да прикрият прозрачността на намеренията на османската власт. От Елена биват назначени на високи постове тримата братя Юрданчо, Пенчо и Иван Хаджиниколови Бакалови и Никола Михайловски. Юрдан Тодоров е избран през 1876 г. за член на Търновския окръжен съд и като такъв е включен в състава на Извънредната комисия, съдила участниците в Априлското въстание от Търновския революционен окръг.

Съдийството е началото на неговата политическа дейност. Посрещнал с възторг Освобождението на България, Юрдан Тодоров бива избран – едва 30-годишен – за първи кмет на освободената Елена. Кметуването му обаче трае само една година – ВРУ го назначава за Русенски губернатор. На този пост той остава до премахването на губерниите със закона от 1880 г. за административното деление на Княжество България.

На следващата година Юрдан Тодоров е един от дванадесетте членове на новосъздадения Държавен съвет. Тук той членува с чичото на жена си Никола Михайловски.

През тези години той проявява своите симпатии към консерваторите. Но чужд както винаги на каквото и да било пристрастяване и подлагащ винаги на критичен анализ същността на общественото развитие на новоосвободена България, за Юрдан Тодоров не е трудно да види първите кълнове на корупцията, на политическата демагогия и кариеризъм, поради което бързо се отказва от подкрепата, която дава на Консервативната партия. Затова той отклонява и двукратно отправената му покана – през 1882 и 1883 г. – да стане министър на финансите и министър на обществените сгради. Болестта и смъртта на баща му през септември 1884 г. ускоряват неговото решение да се прибере в Елена. И той прави това.

Макар и останал в Елена обаче, Юрдан Тодоров не прекратява своята обществена дейност. Повече от 40 години той е несменяем член на Еленската общинска управа, много години е член на ръководството на читалище „Напредък”, включително негов председател, в няколко мандата на Народното събрание е избиран за народен представител на Еленската избирателна колегия. Той се кандидатира или кандидатурата му е бивала издигана от населението на Еленския край само като независим; Тодоров не се е числял към никоя партия.

Един от най-богатите люде на Търновски окръг, той живее в своя дом, като полага изключителни грижи за четирите си деца: Петко – бъдещия писател, Христо – бъдещ професор по философия и социология, Никола и Мина, обезсмъртена в поезията на П. Яворов.

Когато днес човек се запознава по-детайлно с живота на Юрдан Тодоров, не може да не остане поразен от големия замах и високата дееспособност, с които действа като се почне от ежедневието на крупен земевладелец, мине се през банкерските операции, през постоянното поддържане в изискана форма на собствената си осведоменост и се стигне до дейността му като народен представител. Името на еленския първенец е винаги в отговорни делегации, комисии, натоварен е с немалко представителни задължения и пр.

При цялостната преценка на личността на Юрдан Тодоров трябва да имаме предвид неговото изключително родолюбие. Той е човек, който мери хората и света от гледището на един патриархален морал за доброто и злото, за почтеност и безчестност. При една цялостна преценка на жизнения път и обществената дейност на труженика на Елена, ще видим че той е оставил своя макар и скромна диря в живота от първите десетилетия на следосвобожденска България. Пъпната връв, с която е привързан към родния си град, се оказва необикновено жилава – никакви бури, никакви събития не успяват да го откъснат от смълчаното балканско градче. Може би красотата на природата, душевната чистота на балканджиите, които се отнасят с почит и уважение към “бай Юрдана”, подхранват с неотслабваща сила самочувствието му на некоронован владетел по тези земи, от които той за смяна на климата се отделя за седмица-две по време на заседанията на Народното събрание, кога като член на Търновския окръжен съд, кога до Австро-Унгария или Франция и после – отново в Елена.

Макар и на преклонна възраст той настоятелно се застъпва и търси съдействието на висши инстанции и лица в планиране и бъдеща направа на трансбалканска жп линия Горна Оряховица – Елена – Сливен – дело, в чиято реализация той включва сина си Петко, еленчанина инж. Петко Попниколов и архитект Йордан Миланов. В това дело старият общественик вижда гаранция за стопанското възраждане на западащия Еленски край. Икономическите закони обаче се оказват безпощадни...

Юрдан Тодоров умира през 1931 г. на 83-годишна възраст, преживял съпруга и две от децата си – Петко и Мина, починали далече от роден дом. Признателното еленско гражданство приютява праха му в двора на храма „Рождество на Пресвета Богородица”.