Община Елена

Мезра (опустяло, безлюдно, понякога дори разрушено или полуразрушено село с неговото землище) истърмена Илиана.

При разбиването и превземането на гр. В. Търново от турците в 1393 год. и преследването и избиването на търновските боляри, вероятно, някои са избягали из горите и се заселили из поляните. Около град Елена има много селища: Горни и Долни Болерци, поп Бобчевци и други. Предполага се, че са заселени от търновските боляри от тогавашно време. Следователно, заселването на махаличките, посочени по-горе, е предшествало заселването на селището Елена. Това е станало около 1393-1400 г.

Преди 400-500 години, когато местността на Елена, както и околностите й, била покрита с вековен лес, там върлували много разбойнически чети. Тогава един момък, на име Самуил от с. Твърдица, бил се сгодил за една мома, на име Елена от с. Капиново и взел невестата си. На връщане за Твърдица разбойническата чета напада младоженците и сватбарите, убива младоженката с някои сватбари при полите на „Кършов баир”, близо до конашкия мост, а младоженецът с останалите сватбари избягал по пътя за с. Твърдица, но на края на града, на югозападната му страна, е настигнат от разбойниците, убиват него с бягащите сватбари и тук биват заровени. Мястото, дето паднал Самуил с бягащите сватбари, се нарекло „Самуилец”, а дето е паднала невестата – Елена.

Други допущат, че градът си е добил името от красивото горско животно елен. Ето как обясняват това: едно време еленската долина и околността и са били покрити с непроходима девствена гора, в която обитавали много елени; рекичките: Балюва, Казашка, Сълбишка и Чукански дол, които се спущат от околните височини, се събират в долината, образуват по-голяма река – Еленска. В тая долина, в която е разположен града, са слизали от околните горски възвишения елени на водопой в реката и предполагат, че от река или долина населени и града получил названието си Елена.

За възникването на града едно местно предание казва, че Елена е основана от 12 фамилии, преселени от Златица (Пирдопска околия), между които имало един поп и един ковач. Това било около 1443 год., когато полско-маджарски войски под водителството на крал Владислав ІІІ и трансилванския войвода Йоан Хунияд (известен в народните песни под името Янкул войвода), превзели от турците Белград, смъкнали се в долината на р. Морава... и се отправили по пътя София – Златица за Одрин... Златичани посрещнали християнските войски като освободители, и за да се спасят от турци и еничари, които са щели да им отмъстят, задето са посрещали неприятелски войски, те избягали в Еленския и Котленския балкан. И между населението на близките до Елена колиби е запазено предание, че техните деди са се преселили от Западна България.

Днешния град Елена станал доста отдавна село, защото в една преписка на първата страница на един ръкописен служебник се говори за село Елена под Стара планина в първата половина на ХVІІ в. (1639 г.). До 1860 г. селото и околността му се управлявали от субаш, но от тая дата насам в Елена се назначава мидюр и с това селото се признава за градец.

Из „Градиво за историята на гр. Елена” от Марко Дичев, 1931 г