Еленските чорбаджии
Дата на публикуване:
23.11.2020 11:58
Наричали Елена “чорбаджийски Йерусалим”. Това е един поглед с недобро око на града. Но да видим действително ли е така.
Професор Бобчев в своя труд “Еленско през време на турското владичество” анализира чорбаджийството на базата на задълбочени изследвания, с посочване на примери.
Не е излишно да се изтъкне, че една част от чорбаджиите са по-раншни колибари, които благодарение на своя ум и предприемчивост, са напуснали колибите- махалите и са дошли в Елена, купували са места и къщи и са ставали чорбаджии, като са се равнявали с установените боляри чорбаджии. Ето примери: Кисьовци са от колибите Шейтани на поп Петко Шейтана, Бакаловци- от Дрента, Радивоевци- от Ганюв дол, Момчиловци- от Духлювци, Кършовци- от колиби Кършовци, Бобчевци- от Руховци.
От къде се е пръкнало това име чорбаджия. Това е турска дума. Означава лице, което изпълнявало службата готвач при еничарското огнище, където главната храна била чорбата. Османлията при обиколка по българските земи при липса на ханове отсядал, оставал за нощуване и му била поднасяна храна: чорба и прочие. Естествено това ставало у някой по-заможен селянин- чорбаджия. Найден Геров в своя речник определя чорбаджията като: “богат човек, богаташ, болярин, големец, първенец, господар, стопанин”.
Не може да не се признае, че първите чорбаджии от Еленско са били родолюбци, “носители на повече или по-малко култура и образование. Били са набожни и ученолюбиви. Правили са дарения на църквите, пращали са помощи на манастири. Издържали са бедни момчета в училища, упътвали ги за по-нататъшно образование”.
Георги Раковски пръв е въстанал общо против чорбаджиите и “еленските в частност”:
“От Елена зависят повече от 600 челядни домородства наоколо, живеещи в малки селца българи, които назовават колиби и колибари. Тия дребни колибари... разделени са обаче от еленските чорбаджии (еничари) по 100, по 200, даже по 600 домородства и зоват се рая- хаджи Николова, хаджи Христова, хаджи Юрданова и прочие, т. е. два пъти рая, и Султану и чорбаджии, които приплащат всякии вид даждия в Търново за безоръжем усвоена си рая”.
Бобчев не отрича, че в старо време се знае за рая хаджи Христова, хаджи Иванова, хаджи Юрданова, хаджи Тодорова. Но той посочва, че това не е подчинена рая, а е един вид клиентела, която “почитала своя чорбаджия”, занасяла по някой подарък по време на сватба на дъщеря или син, по време, когато отивала да молят ходатайство пред субаша.
Според автора колибарите не са работили ангария на еленските чорбаджии.
Особено показателен е случаят на Великденската служба през 1873 година. “Известно ми е- пише Бобчев- че “Христос Возкресе” в нощта на Великден се е произнасяло само в присъствие на чорбаджиите. Богослужението през нощта обаче не започва на време. Както обикновено се изчакват еленските чорбаджии. Иларион като митрополит Търновски, който е дошъл в родния си град влиза в олтара и пита свещениците защо се суетят. Един от тях си позволил да му напомни, че не са дошли известни чорбаджии. Иларион Макариополски посочил с ръка към насъбралите се богомолци и казал: “Това волове ли са или народ? Ако ти си поп, аз пък владика, ей на този народ сме, а не на някои чорбаджии. Обличай се, че знаеш ли!” Богослужението с “Христос Возкресе” за пръв път започнало без чорбаджии в 1873 година.”
Чорбаджии били хора повече или по-малко състоятелни, благодарение на извънредно голямата пестеливост, граничеща в някои случаи до лишения от най-необходимото. Чорбаджийската челяд била от 5, 10 и повече деца. Пестели за да могат да отидат на Божи гроб и другите свети места. На набожния чорбаджия било приятно да го нарекат хаджия и поклонник.
Най-язвителна била критиката срещу лихварския грабеж на чорбаджиите-изедници. Те давали заеми на сиромасите колибари с 40-50 и повече процента лихва. Професор Бобчев твърди, че в Елена не се е вземала лихва по-голяма от 12 %, в изключителни случаи, уголемена за кратко време на 15 % от Гергьовден до Димитровден.
Има известно основание обвинението в туркофилство. В проповедта за турско-български дуализъм се е смятало, че едно наше умно разбиране с турците ще ни запази целия български народ, цяла България в нейните етнически граници. Така Никола Михайловски е критикуван за тази си позиция от Христо Ботев и Любен Каравелов.
Чорбаджийството се развива в степен на обществена или общинска служба. Избраните чорбаджии-кметове са посредници (представители) на османската власт. Избирани за кметове са бащите на Иларион Макариополски, на Иван Момчилов, на хаджи Иван Кисьов.
Еленските и бебровските чорбаджии са познати със своето влияние пред османската власт в селището, в Търново, та и в Цариград. Те можели да свалят даже търновските войводи! А това не било малко за еленчани, които обичали свободата и съхранявали като зениците на очите си народностната си принадлежност.
Реформаторът Митхад паша след анкетата в Търново, известен за зулуми и на чорбаджии издава “Закон за чорбаджилъка в Търновския санджак от 1857 година.”, съставен от 10 члена, най-важните от които са: “1. Чорбаджиите да са избират от народа; 2. Когото по-много хора щат той да стане чорбаджия; 3. Никой чорбаджия да няма позволение и права по-много от една година да управлява; 4. Никакви ангарии не се допускат” и т. н. Покрай тези основни членове за сметките си чорбаджията трябва да даде двама поръчители и писмена гаранция.
Против нарушенията на чорбаджиите са правени два бунта- т. на река “селски джумхури”. Избирани са колибари-чорбаджии- Гено от Папратлива и Кою Пуката от Марян.
Силната омраза на населението към някои чорбаджии или съперничеството между тях довеждат и до избивания. В известния “Еленски летопис” е отбелязано:
“1780 година. Убиха чорбаджи Стояна, октомври 1 в неделя.
1782 година. Убиха Бакал Миха и Осман Келеша...
1788 година. Убиха хаджи Миха...
1803 година. Убиха хаджи панайота на Илинден...”
“Еленските чорбаджии не са били непогрешими, ангели и светии. Обаче при техните, може би немалко грехове, заслугите идат да покрият недостатъците им- казва Неофит Хилендарски Бозвели- и със своето любородие те са принесли грамадни заслуги на обществеността, на просветата, на черковата и на народния поминък”.
Ето любородието на хаджи Иван Кисьов. Преди всичко той подновил старата църква “Свети Никола”, погрижил се за еленската килия- приготвил още в 1817 година да се уреди училищна каса, подкрепена от бакалската, терзийската и други еснафски каси. Той е бил и законодател. Измолил от владиката Данаил в Търново да остави в Елена учителя грък Никола Михалюв, който знаел много добре български. Заподозрян като участник в Гръцката завера е повикан от аянина в Търново да дава отговор по някакви въпроси, е почерпен с шербет с отрова и умира. Аянинът пратил заптии в Елена да изровят гроба, за да се увери, че е мъртъв.
Хаджи Юрдан Брадата- члена на щаба на Велчовата завера е обесен на Марно поле в Търново и е държан три дни на бесилката, за да предупреждава балканджиите каква участ ги очаква.
Хаджи Тодор Хаджистоянов, познат с прякора “Топал Тодор” като епитроп на църквата “Успение на Пресвета Богородица” се старал да събере колкото се може повече капитал в черковната каса, от който се издържали еленските училища. Баща е на хаджи Петко и хаджи Иван Тодорови.
Потеклото на чорбаджи Михал води началото си от Грузия. Дядо му Андроник бил християнин от Имертинско, преселил се в Кайсер (Мала Азия), бил интендант на турските войски в похода им към Виена (1688 г.), след което се преселил в Горна Оряховица. Той имал двама сина- Христо и Иван. Първия оставил наследник- Михал, а вторият се оженил за гъркиня в Арбанаси, бил бездетен и след смъртта на жена си се преселил при братовия си син Михал в Елена. Наследил имотите на баща си и на чичо си, Михал станал най-богатият човек в Елена. Бил избиран за кмет. Михал положил основите на първия чорбаджийски род в Елена- Михайловския.
Михал имал четирима сина: поп Андрон, Стоян, Минчо и Христо. От своя страна хаджи Стоян Михалюв имал седем сина: хаджи Христо, Стоян (Цочо)- бъдещият Иларион Макариополски, Никола, Михал, Иван, Димитър и Тодо река
Други известен еленски чорбаджийски род е на Бакалови. Единият от братята- Йорданчо Бакалов, като каймакамин (околийски управител) на Габрово, измолил Фазлъ паша да не вкарва в бой артилерията и спасил града от разорение и сеч.
Другият брат- Иванчо, като мидюрин (полицейски пристав) спасява Трявна от разгрома, който готвил над града Фазлъ паша.
Хаджи Стефан Бобчоолу имал двама синове- Сава и Илия Бобчеви. Хаджи Стефан е избиран за делегат до Търново и до Цариград, въпреки, че не е особено състоятелен. Син му Сава се е бил посветил на селското стопанство, но в празничните дни доброволно и безплатно е изпълнявал службата на църковен певец. Той е баща на известните братя Стефан и Никола Бобчеви- академици и Илия Бобчев- писател.
Илия Хаджистефанов Бобчев е познат като учител, търговец и участник в сдружението “Книгопродавница на Иван Н. Момчилов”.
Началото на рода Момчиловци е от 1745 година. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на Иван Н. Момчилов е подарил на БРЦК в Букурещ сто турски лири. При идването си в Елена през 1871 година Васил Левски е искал да се запознае с него.
Еленските чорбаджии и тяхната къща
Професор Бобчев в своя труд “Еленско през време на турското владичество” анализира чорбаджийството на базата на задълбочени изследвания, с посочване на примери.
Не е излишно да се изтъкне, че една част от чорбаджиите са по-раншни колибари, които благодарение на своя ум и предприемчивост, са напуснали колибите- махалите и са дошли в Елена, купували са места и къщи и са ставали чорбаджии, като са се равнявали с установените боляри чорбаджии. Ето примери: Кисьовци са от колибите Шейтани на поп Петко Шейтана, Бакаловци- от Дрента, Радивоевци- от Ганюв дол, Момчиловци- от Духлювци, Кършовци- от колиби Кършовци, Бобчевци- от Руховци.
От къде се е пръкнало това име чорбаджия. Това е турска дума. Означава лице, което изпълнявало службата готвач при еничарското огнище, където главната храна била чорбата. Османлията при обиколка по българските земи при липса на ханове отсядал, оставал за нощуване и му била поднасяна храна: чорба и прочие. Естествено това ставало у някой по-заможен селянин- чорбаджия. Найден Геров в своя речник определя чорбаджията като: “богат човек, богаташ, болярин, големец, първенец, господар, стопанин”.
Не може да не се признае, че първите чорбаджии от Еленско са били родолюбци, “носители на повече или по-малко култура и образование. Били са набожни и ученолюбиви. Правили са дарения на църквите, пращали са помощи на манастири. Издържали са бедни момчета в училища, упътвали ги за по-нататъшно образование”.
Георги Раковски пръв е въстанал общо против чорбаджиите и “еленските в частност”:
“От Елена зависят повече от 600 челядни домородства наоколо, живеещи в малки селца българи, които назовават колиби и колибари. Тия дребни колибари... разделени са обаче от еленските чорбаджии (еничари) по 100, по 200, даже по 600 домородства и зоват се рая- хаджи Николова, хаджи Христова, хаджи Юрданова и прочие, т. е. два пъти рая, и Султану и чорбаджии, които приплащат всякии вид даждия в Търново за безоръжем усвоена си рая”.
Бобчев не отрича, че в старо време се знае за рая хаджи Христова, хаджи Иванова, хаджи Юрданова, хаджи Тодорова. Но той посочва, че това не е подчинена рая, а е един вид клиентела, която “почитала своя чорбаджия”, занасяла по някой подарък по време на сватба на дъщеря или син, по време, когато отивала да молят ходатайство пред субаша.
Според автора колибарите не са работили ангария на еленските чорбаджии.
Особено показателен е случаят на Великденската служба през 1873 година. “Известно ми е- пише Бобчев- че “Христос Возкресе” в нощта на Великден се е произнасяло само в присъствие на чорбаджиите. Богослужението през нощта обаче не започва на време. Както обикновено се изчакват еленските чорбаджии. Иларион като митрополит Търновски, който е дошъл в родния си град влиза в олтара и пита свещениците защо се суетят. Един от тях си позволил да му напомни, че не са дошли известни чорбаджии. Иларион Макариополски посочил с ръка към насъбралите се богомолци и казал: “Това волове ли са или народ? Ако ти си поп, аз пък владика, ей на този народ сме, а не на някои чорбаджии. Обличай се, че знаеш ли!” Богослужението с “Христос Возкресе” за пръв път започнало без чорбаджии в 1873 година.”
Чорбаджии били хора повече или по-малко състоятелни, благодарение на извънредно голямата пестеливост, граничеща в някои случаи до лишения от най-необходимото. Чорбаджийската челяд била от 5, 10 и повече деца. Пестели за да могат да отидат на Божи гроб и другите свети места. На набожния чорбаджия било приятно да го нарекат хаджия и поклонник.
Най-язвителна била критиката срещу лихварския грабеж на чорбаджиите-изедници. Те давали заеми на сиромасите колибари с 40-50 и повече процента лихва. Професор Бобчев твърди, че в Елена не се е вземала лихва по-голяма от 12 %, в изключителни случаи, уголемена за кратко време на 15 % от Гергьовден до Димитровден.
Има известно основание обвинението в туркофилство. В проповедта за турско-български дуализъм се е смятало, че едно наше умно разбиране с турците ще ни запази целия български народ, цяла България в нейните етнически граници. Така Никола Михайловски е критикуван за тази си позиция от Христо Ботев и Любен Каравелов.
Чорбаджийството се развива в степен на обществена или общинска служба. Избраните чорбаджии-кметове са посредници (представители) на османската власт. Избирани за кметове са бащите на Иларион Макариополски, на Иван Момчилов, на хаджи Иван Кисьов.
Еленските и бебровските чорбаджии са познати със своето влияние пред османската власт в селището, в Търново, та и в Цариград. Те можели да свалят даже търновските войводи! А това не било малко за еленчани, които обичали свободата и съхранявали като зениците на очите си народностната си принадлежност.
Реформаторът Митхад паша след анкетата в Търново, известен за зулуми и на чорбаджии издава “Закон за чорбаджилъка в Търновския санджак от 1857 година.”, съставен от 10 члена, най-важните от които са: “1. Чорбаджиите да са избират от народа; 2. Когото по-много хора щат той да стане чорбаджия; 3. Никой чорбаджия да няма позволение и права по-много от една година да управлява; 4. Никакви ангарии не се допускат” и т. н. Покрай тези основни членове за сметките си чорбаджията трябва да даде двама поръчители и писмена гаранция.
Против нарушенията на чорбаджиите са правени два бунта- т. на река “селски джумхури”. Избирани са колибари-чорбаджии- Гено от Папратлива и Кою Пуката от Марян.
Силната омраза на населението към някои чорбаджии или съперничеството между тях довеждат и до избивания. В известния “Еленски летопис” е отбелязано:
“1780 година. Убиха чорбаджи Стояна, октомври 1 в неделя.
1782 година. Убиха Бакал Миха и Осман Келеша...
1788 година. Убиха хаджи Миха...
1803 година. Убиха хаджи панайота на Илинден...”
“Еленските чорбаджии не са били непогрешими, ангели и светии. Обаче при техните, може би немалко грехове, заслугите идат да покрият недостатъците им- казва Неофит Хилендарски Бозвели- и със своето любородие те са принесли грамадни заслуги на обществеността, на просветата, на черковата и на народния поминък”.
Ето любородието на хаджи Иван Кисьов. Преди всичко той подновил старата църква “Свети Никола”, погрижил се за еленската килия- приготвил още в 1817 година да се уреди училищна каса, подкрепена от бакалската, терзийската и други еснафски каси. Той е бил и законодател. Измолил от владиката Данаил в Търново да остави в Елена учителя грък Никола Михалюв, който знаел много добре български. Заподозрян като участник в Гръцката завера е повикан от аянина в Търново да дава отговор по някакви въпроси, е почерпен с шербет с отрова и умира. Аянинът пратил заптии в Елена да изровят гроба, за да се увери, че е мъртъв.
Хаджи Юрдан Брадата- члена на щаба на Велчовата завера е обесен на Марно поле в Търново и е държан три дни на бесилката, за да предупреждава балканджиите каква участ ги очаква.
Хаджи Тодор Хаджистоянов, познат с прякора “Топал Тодор” като епитроп на църквата “Успение на Пресвета Богородица” се старал да събере колкото се може повече капитал в черковната каса, от който се издържали еленските училища. Баща е на хаджи Петко и хаджи Иван Тодорови.
Потеклото на чорбаджи Михал води началото си от Грузия. Дядо му Андроник бил християнин от Имертинско, преселил се в Кайсер (Мала Азия), бил интендант на турските войски в похода им към Виена (1688 г.), след което се преселил в Горна Оряховица. Той имал двама сина- Христо и Иван. Първия оставил наследник- Михал, а вторият се оженил за гъркиня в Арбанаси, бил бездетен и след смъртта на жена си се преселил при братовия си син Михал в Елена. Наследил имотите на баща си и на чичо си, Михал станал най-богатият човек в Елена. Бил избиран за кмет. Михал положил основите на първия чорбаджийски род в Елена- Михайловския.
Михал имал четирима сина: поп Андрон, Стоян, Минчо и Христо. От своя страна хаджи Стоян Михалюв имал седем сина: хаджи Христо, Стоян (Цочо)- бъдещият Иларион Макариополски, Никола, Михал, Иван, Димитър и Тодо река
Други известен еленски чорбаджийски род е на Бакалови. Единият от братята- Йорданчо Бакалов, като каймакамин (околийски управител) на Габрово, измолил Фазлъ паша да не вкарва в бой артилерията и спасил града от разорение и сеч.
Другият брат- Иванчо, като мидюрин (полицейски пристав) спасява Трявна от разгрома, който готвил над града Фазлъ паша.
Хаджи Стефан Бобчоолу имал двама синове- Сава и Илия Бобчеви. Хаджи Стефан е избиран за делегат до Търново и до Цариград, въпреки, че не е особено състоятелен. Син му Сава се е бил посветил на селското стопанство, но в празничните дни доброволно и безплатно е изпълнявал службата на църковен певец. Той е баща на известните братя Стефан и Никола Бобчеви- академици и Илия Бобчев- писател.
Илия Хаджистефанов Бобчев е познат като учител, търговец и участник в сдружението “Книгопродавница на Иван Н. Момчилов”.
Началото на рода Момчиловци е от 1745 година. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на Иван Н. Момчилов е подарил на БРЦК в Букурещ сто турски лири. При идването си в Елена през 1871 година Васил Левски е искал да се запознае с него.
Еленските чорбаджии и тяхната къща