Община Елена

Еленските чорбаджии

Документ 1

На първо място трябва да се каже, че самата дума чорбаджия е турска и първоначално е означавала човек заемащ службата повар на чорба – главната храна в еничерския оджак. Чорбаджи-башии са били началниците на чорбаджиите в този оджак.

Прочее, чорбаджия е онзи, който готви храна, който дава храна, и турчинът, който е обикалял в българските земи, е намерил за най-правилно да нарече с думата чорбаджия този, у когото е “кондисвал” – оставал на нощувка, и който му поднасял храна, чорба и пр. Чорбаджията не е могъл да не бъде що-годе богат – състоятелен. По-късно, чрез разширително прилагане, чорбаджия е бил всеки домовладика, всеки домакин, стопанин на дом и имот. Думата чорбаджия, прочее, е била почетна титла, която обаче турците прилагали из-ключително за християните, у нас само за българите. Турчинът не е могъл да бъде чорбад-жия. Той е ага, ефенди, бей и пр. Християнинът не е могъл да бъде нито ага, нито ефенди, а за бей, което ще каже княз, и дума не е могло да става.

Чорбаджиите в Елена също, както чорбаджиите в Трявна, Габрово, Тетевен, Етрополе, Копривщица, Търново, Казанлък и другаде са били хора повече или по-малко състоятелни или пък влиятелни. Последните се били издигнали всред своите съселяни и съграждани, благодарение на своя ум, на своята будност, на умението си да се представят, да се докарват, да говорят, да убеждават, да решават и да се налагат със своя нравствен и умствен авторитет. И Елена, и Копривщица, и други места знаят за чорбаджии, а не боляри, т. е. не богати, които обаче, със своите лични качества са се издигали и са принасяли големи услу-ги на мястото, където са живеели.

Из Еленски сборник, от С. С. Бобчев, 1931 г.

Документ 2

Повикът срещу чорбаджиите не утихна вече никога в българския печат от неговото основание досега... Още в 1857 г. „Българска денница” даваше потресающи сведения за тоя вид крепостничество, в което българското селско население около Елена бе поставено спрямо няколко семейства, облечени от турските султани с феодална власт. „По сичка България се оплакват от чорбаджиите и разказват ни, че тия чорбаджии са по-лошави и от турците и фанариотите. Ние вярваме, че всичко това е истина, защото хиляди доказателст-ва стърчат пред очите ни”, пишеше в. „Свобода” в 1872 год...

Без съмнение имаше между чорбаджиите хора патриоти и добродетелни. „Както между старите чорбаджии, пишеше „Македония”, имаше достойни и народни человеци, които правеха въобще почест на народа, тъй между днешните млади чорбаджии мнозина знаеме ний человеци, с чувства и колко годе просветени, да разберат и да се трудят за доброто на народа си, затова и отблъскваме укорът въобще върху чорбаджиите.”... Следваха обвинения, че чорбаджиите заграбвали църковни имоти, присвоявали си училищните сгради, злоупотребявали с народните подаяния, с една реч упражнявали „едно решително владе-ние и тиранизъм върху бедний народ.”... В чорбаджийството революционерите виждаха някакво многоглаво чудовище, седнало на главата на българския народ и впило в него своите нокти. За тях думата чорбаджия значеше чисто и просто шпионин.

Из „Строителите на съвременна България” том І, С. Радев

Документ 3

В Елена народът правел годишен събор; на този събор се е изслушвал отчета на предишния чорбаджия и след това е ставал избор на нов... Случвало се е... да станат чорбаджии без избор, но това е било явно злоупотребление с властта. Така – назначените чорбаджии – и добри и лоши – сваляли са ги, а понякога – и убивали. Такива убити чорбаджии са били: Михо Бакалина, Стоян Чорбаджи, Хаджи Стоян Чиргилан убит от дядото на Цончо Добрев от с. Поп Бобчевци.

Из Еленски сборник, от С. С. Бобчев, 1938 г.

Документ 4

Чл. 1. Службата на чорбаджилъка е само една година.

Чл. 2. За да се избере някой за втори път чорбаджия, трябва да мине поне година, без да е такъв.

Чл. 3. 15-20 дена преди изтичане срока на чорбаджилъка, чорбаджията да приготви сметките си и да уведоми населението да си избере нов чорбаджия...

Чл. 6. Чорбаджията получава заплата и няма право да събира в своя полза никакви други парични средства.. Запретява се изкупуването от страна на чорбаджиите на каквото и да било от населението, особено жито и коприна... Чорбаджията няма право да налага никакви ангарии и да събира за своя полза пари...

Из „Канун-наме за чорбаджилъка в Търновския санджак” от 1857 г., съставен от Митхад паша като русенски валия

Документ 5

Колко консервативни бяха еленските чорбаджии във всички свои разбирания и схващания, и какъв страх имаха те от най-малката промяна на съществуващия ред, особено на турския режим – може да се съди от това, че някои чорбаджии бяха предатели на народното революционно дело... По времето, когато Елена току-що била освободена, и в нея все още освобождаващата ни руска армия оставила своя малка военна част, един чорбаджия по чехли, с наметнато палто и с клюмнал на страни фес се затичва от къщата си до близката чешма, за да пие студена, прясна вода. Тъкмо вдигнал в наслада глава от чучура, един казак му катурва с лека ръка феса и казва добродушно усмихнат: “Долу феса, да живее свободна България!” Ужасеният и оскърбен чорбаджия едва успял да вдигне феса си, да стигне в къщи и извика на домашните: “Мене един казак да катурне феса!”, и пада и умира от разрив на сърцето.

Из „Еленските чорбаджии и тяхната къща” от Андрей Протич, в Сборник „Иларион Макариополски”, 1925 г