Еленските чорбаджии

Дата на публикуване: 23.11.2020 11:58

История



Еленските чорбаджии

Документ 1

На първо място трябва да се каже, че самата дума чорбаджия е турска и първоначално е означавала човек заемащ службата повар на чорба – главната храна в еничерския оджак. Чорбаджи-башии са били началниците на чорбаджиите в този оджак.

Прочее, чорбаджия е онзи, който готви храна, който дава храна, и турчинът, който е обикалял в българските земи, е намерил за най-правилно да нарече с думата чорбаджия този, у когото е “кондисвал” – оставал на нощувка, и който му поднасял храна, чорба и пр. Чорбаджията не е могъл да не бъде що-годе богат – състоятелен. По-късно, чрез разширително прилагане, чорбаджия е бил всеки домовладика, всеки домакин, стопанин на дом и имот. Думата чорбаджия, прочее, е била почетна титла, която обаче турците прилагали из-ключително за християните, у нас само за българите. Турчинът не е могъл да бъде чорбад-жия. Той е ага, ефенди, бей и пр. Християнинът не е могъл да бъде нито ага, нито ефенди, а за бей, което ще каже княз, и дума не е могло да става.

Чорбаджиите в Елена също, както чорбаджиите в Трявна, Габрово, Тетевен, Етрополе, Копривщица, Търново, Казанлък и другаде са били хора повече или по-малко състоятелни или пък влиятелни. Последните се били издигнали всред своите съселяни и съграждани, благодарение на своя ум, на своята будност, на умението си да се представят, да се докарват, да говорят, да убеждават, да решават и да се налагат със своя нравствен и умствен авторитет. И Елена, и Копривщица, и други места знаят за чорбаджии, а не боляри, т. е. не богати, които обаче, със своите лични качества са се издигали и са принасяли големи услу-ги на мястото, където са живеели.

Из Еленски сборник, от С. С. Бобчев, 1931 г.

Документ 2

Повикът срещу чорбаджиите не утихна вече никога в българския печат от неговото основание досега... Още в 1857 г. „Българска денница” даваше потресающи сведения за тоя вид крепостничество, в което българското селско население около Елена бе поставено спрямо няколко семейства, облечени от турските султани с феодална власт. „По сичка България се оплакват от чорбаджиите и разказват ни, че тия чорбаджии са по-лошави и от турците и фанариотите. Ние вярваме, че всичко това е истина, защото хиляди доказателст-ва стърчат пред очите ни”, пишеше в. „Свобода” в 1872 год...

Без съмнение имаше между чорбаджиите хора патриоти и добродетелни. „Както между старите чорбаджии, пишеше „Македония”, имаше достойни и народни человеци, които правеха въобще почест на народа, тъй между днешните млади чорбаджии мнозина знаеме ний человеци, с чувства и колко годе просветени, да разберат и да се трудят за доброто на народа си, затова и отблъскваме укорът въобще върху чорбаджиите.”... Следваха обвинения, че чорбаджиите заграбвали църковни имоти, присвоявали си училищните сгради, злоупотребявали с народните подаяния, с една реч упражнявали „едно решително владе-ние и тиранизъм върху бедний народ.”... В чорбаджийството революционерите виждаха някакво многоглаво чудовище, седнало на главата на българския народ и впило в него своите нокти. За тях думата чорбаджия значеше чисто и просто шпионин.

Из „Строителите на съвременна България” том І, С. Радев

Документ 3

В Елена народът правел годишен събор; на този събор се е изслушвал отчета на предишния чорбаджия и след това е ставал избор на нов... Случвало се е... да станат чорбаджии без избор, но това е било явно злоупотребление с властта. Така – назначените чорбаджии – и добри и лоши – сваляли са ги, а понякога – и убивали. Такива убити чорбаджии са били: Михо Бакалина, Стоян Чорбаджи, Хаджи Стоян Чиргилан убит от дядото на Цончо Добрев от с. Поп Бобчевци.

Из Еленски сборник, от С. С. Бобчев, 1938 г.

Документ 4

Чл. 1. Службата на чорбаджилъка е само една година.

Чл. 2. За да се избере някой за втори път чорбаджия, трябва да мине поне година, без да е такъв.

Чл. 3. 15-20 дена преди изтичане срока на чорбаджилъка, чорбаджията да приготви сметките си и да уведоми населението да си избере нов чорбаджия...

Чл. 6. Чорбаджията получава заплата и няма право да събира в своя полза никакви други парични средства.. Запретява се изкупуването от страна на чорбаджиите на каквото и да било от населението, особено жито и коприна... Чорбаджията няма право да налага никакви ангарии и да събира за своя полза пари...

Из „Канун-наме за чорбаджилъка в Търновския санджак” от 1857 г., съставен от Митхад паша като русенски валия

Документ 5

Колко консервативни бяха еленските чорбаджии във всички свои разбирания и схващания, и какъв страх имаха те от най-малката промяна на съществуващия ред, особено на турския режим – може да се съди от това, че някои чорбаджии бяха предатели на народното революционно дело... По времето, когато Елена току-що била освободена, и в нея все още освобождаващата ни руска армия оставила своя малка военна част, един чорбаджия по чехли, с наметнато палто и с клюмнал на страни фес се затичва от къщата си до близката чешма, за да пие студена, прясна вода. Тъкмо вдигнал в наслада глава от чучура, един казак му катурва с лека ръка феса и казва добродушно усмихнат: “Долу феса, да живее свободна България!” Ужасеният и оскърбен чорбаджия едва успял да вдигне феса си, да стигне в къщи и извика на домашните: “Мене един казак да катурне феса!”, и пада и умира от разрив на сърцето.

Из „Еленските чорбаджии и тяхната къща” от Андрей Протич, в Сборник „Иларион Макариополски”, 1925 г


  1. Еленските чорбаджии - Текуща страница
  2. За възникването и името на град Елена
  3. Архитект Йордан Миланов
  4. Освобождението на Елена
  5. Васил Левски в Елена
  6. Велчовата завера
  7. Еленската Даскалоливница
  8. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  9. Еленските църкви
  10. Кърджалийството
  11. Андрей Робовски
  12. Дойно Граматик
  13. Доктор Димитър Петров Моллов
  14. Доктор Йордан Брадел
  15. Хаджи Йордан Брадата
  16. Хаджи Йордан Кисьов
  17. Началото
  18. Легендата
  19. Хаджи Сергий
  20. Стефан Бобчев
  21. Юрдан Ненов
  22. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  23. Петко Горбанов
  24. Еленските чорбаджии
  25. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  26. Църковната живопис през Възраждането
  27. Иван Николов Момчилов
  28. Иларион Макариополски
  29. Йеромонах Йосиф Брадати
  30. Константин Никифоров
  31. Личности
  32. Милан Радивоев
  33. Никифор Попконстантинов
  34. Никола Михайловски
  35. Извори за историята на Елена
  36. Поминък и стопанство
  37. Стоян Михайловски
  38. Кърджалийското нападение през 1800 година
  39. Събития
  40. За възникването и името на град Елена
  41. Еленските чорбаджии
  42. Кърджалийското нападание през 1800 година