Стефан Бобчев

(1853 – 1940)

Роденият на 20 януари 1853 година в Елена Стефан Савов Бобчев е виден юрист, славяновед, обществен и политически деец, публицист, редовен член на БАН.

Следва медицина в Цариград от 1872 до 1876 година. Завършва право в Московския университет (1880). Дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), председател на философско-обществения клон на БКД (1903-1904) и на БАН (1921-1937).

Частен хоноруван доцент по история на българското и славянското право (1902-1927) и по история на каноническото (църковно) право в Юридическия факултет на Софийския университет (1909-1911, 1916-1935). Бобчев е основател, директор и преподавател по съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт (Свободен университет) през период 1920-1937 година.

Председател на Върховния административен съд (1883), народен представител в Областното събрание (1883-1885) и директор на правосъдието в Източна Румелия (1884-1885), народен представител в VІІІ, ІХ, ХІІІ-ХІХ Обикновено народно събрание (1894-1908, 1911-1912). Като министър на народното просвещение (1911-1912 г.) прокарва първия закон за БАН- 1 февруари 1912 година. Бил е пълномощен министър в Петербург през 1912-1913 година.

Бобчев е председател на Юридическото дружество в София (1900), основател и дългогодишен председател на дружеството на българските публицисти и писатели (1903-1940).

Изтъкнат славянофил и русофил, той е известен с дейността си за опознаване и културно сближение на славянските народи: председател на Славянското дружество в България (1903-1940) и член на Югославянската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909) и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910), дописен член на Полското научно дружество в Лвов (1925) и на Славянския институт в Прага, на Славянския семинар при кралския колеж на Лондонския университет, почетен доктор на университета “Коменски” в Братислава (1933).

По материали от сборник “100 години БАН 1869-1969”


  1. Основна рубрика: История
  2. Еленските чорбаджии
  3. Кърджалийското нападание през 1800 година
  4. За възникването и името на град Елена
  5. Архитект Йордан Миланов
  6. Освобождението на Елена
  7. Васил Левски в Елена
  8. Велчовата завера
  9. Еленската Даскалоливница
  10. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  11. Еленските църкви
  12. Кърджалийството
  13. Андрей Робовски
  14. Дойно Граматик
  15. Доктор Димитър Петров Моллов
  16. Доктор Йордан Брадел
  17. Иван Николов Момчилов
  18. Иларион Макариополски
  19. Йеромонах Йосиф Брадати
  20. Константин Никифоров
  21. Милан Радивоев
  22. Никифор Попконстантинов
  23. Никола Михайловски
  24. Поминък и стопанство
  25. Хаджи Йордан Брадата
  26. Хаджи Йордан Кисьов
  27. Началото
  28. Легендата
  29. Хаджи Сергий
  30. Стефан Бобчев - Текуща страница
  31. Стоян Михайловски
  32. Кърджалийското нападение през 1800 година
  33. Юрдан Ненов
  34. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  35. Петко Горбанов
  36. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  37. Църковната живопис през Възраждането
  38. Личности
  39. Извори за историята на Елена
  40. Събития