Хаджи Йордан Брадата

(неизв. – 13 април 1835)

Из Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера

Материали и документи

Иван Радев

Йордан х. Иванов Разсуканов – познат повече с имената хаджи Йордан Брадата или хаджи Йордан Стари – е родом от град Елена и произхожда от известен и богат местен род. Може би той е единственият сред видните фигури на Велчовата завера, при когото можем със сигурност да съдим за фамилно потекло и плътно семейно обкръжение. Краеведческите изследвания дават представа за социалния статут и съдбата на бащата х. Иван – кмет на Елена, на братята му, уточнено е и родословното дърво на самия х. Йордан Брадата.

Началото на ХІХ в. заварва Йордан х. Иванов Разсуканов вече мъж – може на 20-25 години, тъй като никъде не е отбелязано раждането му. Но се знае, че брат му х. Панайот като местен първенец и чорбаджия заедно с Дойно Граматик и Иван Кършов през 1800 г. престояват дълго време в Цариград и се връщат с ферман за изграждането на крепостта „Калето” за отпор на кърджалиите. Щом братът е вече авторитетна личност в Елена, трябва да се предположи, че и другият син на Иван Разсукана е също на прилична възраст.

Хаджи Йордан х. Иванов Разсуканов, успоредно с участието си в местния живот, започва да се занимава и с търговска дейност. Говори се за търговията му с коприна, но не е известен документ, който да свидетелства в тази насока. Така разширява богатството и влиянието си. Същевременно го виждаме, че на свое дворно място построява малка църква и я освещава с името „Рождество Пресвети Богородици”, като пристройките към нея служат за девически манастир. Ето как го характеризира Марко Дичев в очерка си „Градиво за историята на град Елена”: „Стари еленчани, съвременници на хаджи Йордан Брадата, разправят, че той се отличавал с високия си ръст, пълен, представителен, с дълга широка бяла брада, винаги сериозен и увлекателен в разговор. Търгувал по Влашко и Бесарабия и бил учен и развит за своето време.” (Еленски сборник, 1931, с. 55).