Никола Михайловски

Никола Михайловски е една от колоритните личности на нашето Възраждане. Неговата богата биография, в която има и неизяснени моменти е показателна за стремежа му да бъде винаги там, където е нужен, да постави своите знания и умения в служба на народа. Той е просветен деятел, учител, преводач, писател, съдия, законодател... Сякаш се стреми да отговори във всеки момент на нуждите, които поробеният народ, а след това и младата държава изпитват, нужди от образовани и подготвени хора с българско сърце в гърдите.

Рождената дата на Никола Михайловски не е известна. Знае се, че е роден през 1818 година в град Елена, че е брат на Иларион Макариополски и баща на Стоян Михайловски. Знаят се и много други моменти от неговата биография необичайна за един българин от времето на османското иго.

Никола Михайловски е между най-образованите свои сънародници. Той завършва гимназия в Атина, а след това историко-филологическия факултет в Москва с докторат по философия (годината е 1848). Връща се в България и учителствува в Елена, Търново, Сливен (1854-1870). По същото време развива активна обществена и просветна дейност. Насоките на тази дейност са най-разнообразни: издава в Цариград вестник “Съветник” в страниците, на който води борба против фанариотското духовенство, основател е на Търновската правописна школа, съставя учебници, превежда книги, сам пише художествени произведения.

Интересна е дейността на Никола Михайловски като писател и изследовател. Той прави опит да запълни онази празнина в нашето културно развитие, която беше последица на петвековното робство. Съставя “Малка българска читанка”, а след това и “Малък българский писмовник или образци за различни писма”, превежда “Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии”, съставя “Кратко землеописание”, занимава се с история, политическа икономия, превежда няколко романа на историческа тематика и две новели из живота в Америка и т. н. Книгите му се издават във Виена, Цариград и Русе.

След Освобождението като един от изтъкнатите българи Никола Михайловски участва в Учредителното събрание, което прие Търновската конституция, а след това става председател на Търновския окръжен съд. През 1880 година е назначен за съдия във Върховния касационен съд. След двегодишно съдийство става подпредседател на Държавния съвет и председател на Вакъфската комисия, народен представител, член на комисията при Министерството на правосъдието, на която е възложено изготвянето на проект за Закона за задълженията и договорите.

При тези обществени и юридически задължения Никола Михайловски не се откъсва от научните и литературните интереси: той е преподавател по старогръцки език и литература във Висшето училище (по-късно Софийски университет), от 1875 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (Българската академия на науките), а от 1884 година негов почетен член.

Никола Михайловски умира през 1892 година.

По материали на Георги Хр. Георгиев.