Никола Михайловски

(1818 – 1892)
Никола Михайловски е една от колоритните личности на нашето Възраждане. Неговата богата биография, в която има и неизяснени моменти е показателна за стремежа му да бъде винаги там, където е нужен, да постави своите знания и умения в служба на народа. Той е просветен деятел, учител, преводач, писател, съдия, законодател... Сякаш се стреми да отговори във всеки момент на нуждите, които поробеният народ, а след това и младата държава изпитват, нужди от образовани и подготвени хора с българско сърце в гърдите.

Рождената дата на Никола Михайловски не е известна. Знае се, че е роден през 1818 година в град Елена, че е брат на Иларион Макариополски и баща на Стоян Михайловски. Знаят се и много други моменти от неговата биография необичайна за един българин от времето на османското иго.

Никола Михайловски е между най-образованите свои сънародници. Той завършва гимназия в Атина, а след това историко-филологическия факултет в Москва с докторат по философия (годината е 1848). Връща се в България и учителствува в Елена, Търново, Сливен (1854-1870). По същото време развива активна обществена и просветна дейност. Насоките на тази дейност са най-разнообразни: издава в Цариград вестник “Съветник” в страниците, на който води борба против фанариотското духовенство, основател е на Търновската правописна школа, съставя учебници, превежда книги, сам пише художествени произведения.

Интересна е дейността на Никола Михайловски като писател и изследовател. Той прави опит да запълни онази празнина в нашето културно развитие, която беше последица на петвековното робство. Съставя “Малка българска читанка”, а след това и “Малък българский писмовник или образци за различни писма”, превежда “Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии”, съставя “Кратко землеописание”, занимава се с история, политическа икономия, превежда няколко романа на историческа тематика и две новели из живота в Америка и т. н. Книгите му се издават във Виена, Цариград и Русе.

След Освобождението като един от изтъкнатите българи Никола Михайловски участва в Учредителното събрание, което прие Търновската конституция, а след това става председател на Търновския окръжен съд. През 1880 година е назначен за съдия във Върховния касационен съд. След двегодишно съдийство става подпредседател на Държавния съвет и председател на Вакъфската комисия, народен представител, член на комисията при Министерството на правосъдието, на която е възложено изготвянето на проект за Закона за задълженията и договорите.

При тези обществени и юридически задължения Никола Михайловски не се откъсва от научните и литературните интереси: той е преподавател по старогръцки език и литература във Висшето училище (по-късно Софийски университет), от 1875 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (Българската академия на науките), а от 1884 година негов почетен член.

Никола Михайловски умира през 1892 година.

По материали на Георги Хр. Георгиев.

  1. Основна рубрика: История
  2. Еленските чорбаджии
  3. Кърджалийското нападание през 1800 година
  4. За възникването и името на град Елена
  5. Архитект Йордан Миланов
  6. Освобождението на Елена
  7. Васил Левски в Елена
  8. Велчовата завера
  9. Еленската Даскалоливница
  10. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  11. Еленските църкви
  12. Кърджалийството
  13. Андрей Робовски
  14. Дойно Граматик
  15. Доктор Димитър Петров Моллов
  16. Доктор Йордан Брадел
  17. Иван Николов Момчилов
  18. Иларион Макариополски
  19. Йеромонах Йосиф Брадати
  20. Константин Никифоров
  21. Милан Радивоев
  22. Никифор Попконстантинов
  23. Никола Михайловски - Текуща страница
  24. Поминък и стопанство
  25. Хаджи Йордан Брадата
  26. Хаджи Йордан Кисьов
  27. Началото
  28. Легендата
  29. Хаджи Сергий
  30. Стефан Бобчев
  31. Стоян Михайловски
  32. Кърджалийското нападение през 1800 година
  33. Юрдан Ненов
  34. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  35. Петко Горбанов
  36. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  37. Църковната живопис през Възраждането
  38. Личности
  39. Извори за историята на Елена
  40. Събития