Никифор Попконстантинов


(26 май 1824
27 декември 1881)

Името на Никифор Поконстантинов не случайно поставяме веднага доИван Момчилов и Никола Михайловски- създателите на прочутата Еленска Даскалоливница. Защото ако голямата нейна заслуга е разпространението на тъй нужното за материалния, националния и духовния възход българско класно образование, то пръв той създаде в 1845 година третото класно училище в България, в Пазарджик, по примера и метода на работата на Даскалоливницата. Тук идва по покана на пазарджишките родолюбиви първенци, изпратен от Иван Момчилов, за да помогне на този “погърчен край”, с един екип от еленски учители- Юрдан Ненов, Михаил Куманов и Георги Райков.

Затова той се готви и мечтае още като ученик в Херсонската семинария в Русия, откъдето пише на учителя си Андрей Робовски: “Ала българите... докога ще спят... Това е то като не ходим навън да гледаме пример от другите народи- как те си вардят народността”.

В Пазарджик той има възможност да даде такъв пример и го дава- създава епоха в просветното и културно издигане на града и само три месеца след отваряне на неговото училище учениците българчета от гръцкото училище преминават при него, а питомците на гръцкото от 300-350 остават 60-70. Тук той престоява 6 години, но оставя трайна диря и равностоен заместник- Юрдан Ненов.

Второто му голямо дело, което завършва изграждането на неговия образ като истински възрожденски учител е свързано с родния му град Елена, където учителства близо 20 години. В 1863 година той основава в къщата на Иларион Макариополски 21-вото за страната читалище “Напредък”, като училище за възрастните. Защото добре разбира, че делото на Даскалоливницата- издигането на просветата и националното осъзнаване на народа, за да се готви за бъдните борби, не може да се постигне без това друго училище, без това забележително творчество на българският народ и на възрожденския учител – народното читалище.

Никифор Поконстантинов има принос и като училищен инспектор, и като учител в Богословското училище при Петропавловския манастир край Лясковец, и директор на девическата гимназия в Търново. Като книжовник е превел, написал и издал 3 книги: “Нравствена философия”, 1847 година; “Цветосъбрание” (малък сборник от статии на църковнославянски език), Цариград, 1858 година; “Наш приятел, книга за учение в училищата и в къщи”, превод от руски език, Виена, 1875 година и Русе, 1880 година.

Като най-добрите възрожденски учители от това време той изминава възходящите стъпала на будителя и просветителя и стига до третото- на революционера. Затова е в най-близка връзка с Еленския таен революционен комитет, познат на Левски и Ангел Кънчев

Ползвана литература: Станьо Сираков и Петко Д. Петков


  1. Основна рубрика: История
  2. Еленските чорбаджии
  3. Кърджалийското нападание през 1800 година
  4. За възникването и името на град Елена
  5. Архитект Йордан Миланов
  6. Освобождението на Елена
  7. Васил Левски в Елена
  8. Велчовата завера
  9. Еленската Даскалоливница
  10. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  11. Еленските църкви
  12. Кърджалийството
  13. Андрей Робовски
  14. Дойно Граматик
  15. Доктор Димитър Петров Моллов
  16. Доктор Йордан Брадел
  17. Иван Николов Момчилов
  18. Иларион Макариополски
  19. Йеромонах Йосиф Брадати
  20. Константин Никифоров
  21. Милан Радивоев
  22. Никифор Попконстантинов - Текуща страница
  23. Никола Михайловски
  24. Поминък и стопанство
  25. Хаджи Йордан Брадата
  26. Хаджи Йордан Кисьов
  27. Началото
  28. Легендата
  29. Хаджи Сергий
  30. Стефан Бобчев
  31. Стоян Михайловски
  32. Кърджалийското нападение през 1800 година
  33. Юрдан Ненов
  34. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  35. Петко Горбанов
  36. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  37. Църковната живопис през Възраждането
  38. Личности
  39. Извори за историята на Елена
  40. Събития