Йеромонах Йосиф Брадати

     
      Още при първите зари на Българското възраждане Елена е между най-будните кътове на нашата родина. Книжовната традиция в нея води началото си някъде от първите години на ХVІ век с книги от храма “Свети Никола”. В една летописна бележка от 1518 година е отбелязано, че тази църква е получила подарък един Псалти река Просветната дейност е продължила и през следващите столетия. В Елена са се родили и творили видни български просветители и книжовници, които са оставили светла диря в културната история на българския народ.

Един от най-видните книжовници на ХVІІІ век, представител на така наречената група на дамаскинарите е рилският монах Йосиф Брадати, работил по някои сведения между 1690-1757 година в Рилската света обител.

Йосиф Брадати се е родил към 1682-1683 година в Елена. Произхожда от рода на Разсуканови. Още не е установено къде се е учил и къде е прекарал младите си години. Вероятно “още твърде млад е постъпил в някой манастир като послушник”. За пръв път срещаме името му в 1703 година, когато е бил в Пловдив. Но той е живял главно в Рилския манасти река Тук го намира в 1757 година Партений Павлович, който отбелязва в автобиографията си, че “Йосиф Дългобрадати... и сега живее”.

Като манастирски таксидиот и проповедник Йосиф е обикалял много места из България, като от една страна е събирал помощи за манастира, а от друга е разнасял своите сборници със слова, за да бъдат преписвани от будни свещеници и монаси. Енергичен и буден човек, той посвещава своя живот на пътуване по наши и чужди земи в усилен книжовен труд и нравоучителна проповедническа работа. За пътуванията сам отбелязва: “поистину, в колику места и градове приходих”, а следите на неговите сборници със слова, главно от Дамаскин Студит и Йоан Златоуст, се откриват на различни места, особено в Западна България- Самоков, Враца, Пазарджик, Белово, Кочанско, а също и в Габрово.

В Народната библиотека “Свети свети Кирил и Методий” в София се намира сборник, който съдържа 30 слова, повечето от Йоан Златоуст. Те са написани от Йосиф Брадати през 1749-1751 г. на различни места според това, къде е обикалял като пратеник на Рилския манасти река. Това се вижда от преписките, които придружават словата: “написах това житие у Враца в дом Димо Николови син, в лето 1750 аз Йосиф”.

“От много любов и имущоми святому отцу Йоану многострадалному (Йоан Златоуст) написах житие и битие и възвращение честни мощи месеца юния 7 в лето 7259- 1751 у Самоков, писах в дом хаджи Йоан Ерина, Йосиф непотребни”.

“Писах сию книжицу у хаджи Йоана Йерина в лето 1749”.

 До нас са стигнали следните сборници, съставени от Йосиф Брадати:

1. Сборник от 9 слова, написани в Рилския манастир през 1742 година (Притежание на Белградската Народна библиотека).

2. Тълковно евангелие (първата част на Янкуловия сборник, а втората в сборник на поп Тодор от Враца; и двата се намират в Софийската Народна библиотека).

3. Сборник от 36 слова (в Янкуловия сборник; вероятно не всички са написани от Йосиф).

4. Сборник от 28 слова (също преписан от Янкул; намира се в Софийската Народна библиотека).

5. Сборник, преписан от монах Роман в 1756 година (в библиотеката на Сръбската академия на науките).

6. Сборник, преписан от монах Никифор в 1757 година в Рилския манастир.

В отделни изследвания се набелязват още няколко сборници на Йосиф. В тия сборници са поместени около 160 слова, които са намерили широко разпространение. Те са били преписвани от мнозина. Ето само някои от бележките на преписвачите.

В 1756 година йеромонах Роман пише следната бележка: “Знайно буде, како Йосиф Брадати, посник от Рилскаго монастира, превел и изписал от греческаго езика на словенски, и аз Роман йеромонах преписах от негово писание сия книжица, ради женски и бабини враговщини, заради самовили и бродници, за да се чете на ползо женам, ва лето 7264 от рождества Христова 1756; у Габрово Терновско тогда бях; братие, благословите, а не клъните, аще что погреших яко человек рукою моею”.

Друг преписвач- Никифор монах, съобщава: “Сию книжицу преписах от извод духовника Йосифа у святи обител Рилски при игумена Серапиона йеромонаха в лето 1756”. Никифор преписва още два сборника от Рилския манастир в 1753 и 1767 г.

В друг преписван от него сборник в 1768 година изрично се отбелязва: “Сию книжицу прописах аз многогрешний и недостойний монах Никифор и богоноснаго отца нашего Йоана Рилскаго... в лето от Христа 1768”.

Поп Тодор от Враца в 1756 годиан преписва слова “от извод духовника Йосифа у Враца”; в 1761 година друг сборник- 4написах от духовника Йосифа от монастира (Рилски)”; в 1758 година- “Сию книжицу нописах аз поп Теодор от Враца от гръчески извод от духовника Йосифа”; в 1760 година в друг преписан сборник поп Тодор отбелязва, че и него е преписал от извода на Йосиф.

В Самоков някой си “Янкул грешни” преписва сборника на Йосиф от 1751 година, като между другото привежда интересна Йосифова бележка за времето и обстоятелствата, при които е написал сборниа. В друг сборник от слова е отбелязано: “Преведени от гречески язик на български от Йосифа йеромонаха Рилскаго общаго духовника”.

От Йосифовите сборници вероятно са били преписани Ковачевският сборник, Михайловият сборник, Теофановият дамаскин и Теофановият сборник, писани в Пазарджик през 1778 година, а също тъй и други някои ръкописи, както личи от съдържанието, езика и правописа им.

От посочените бележки се вижда колко широко са били разпространени сборниците на Йосиф Брадати. Те са намирали добър прием заради простонародния си език, достъпно съдържание, а също и поради обстоятелството, че в Рилската света обител Йосиф е могъл да влезе във връзка с монаси и поклонници от най-различни краища на България. От друга страна, Йосиф е пътувал като проповедник и таксидиот из страната, като по този начин е влизал в досега с различни български среди. Но като най-важна причина за това широко разпространение на неговите сборници трябва да се посочи тяхното съдържание и личността на автора, която е намерила твърде живо отражение в поместените слова. Йосиф не само е превеждал, но е и преработвал словата, вмъквал е нови пасажи, приспособявал ги е към условията на българската среда и нуждите на своето време. Той прави опити да не бъде само безличен поучител и повествовател на жития и черковни деяния. Той пристъпва към работата си с жив отклик на общественик, който познава добре българските условия, наблюдавал е внимателно българския живот, знае неговите нужди, гледа и напред в бъдещето. В сборниците Йосиф Брадати внася нови идеи и нови теми и по такъв начин се отделя от множеството компилатори и преписвачи, като става основоположник на школа на книжовниците дамаскинари.

Литературния изследовател Боян Пенев пише: “Може да се каже, че този рилски монах е първата по-крупна личност, която срещаме на прага на нашата нова книжнина”.

Ето как просто и разбрано провежда Йосиф проповедта си в “Слово поучение радо простим”, като говори, че черквите са длъжни “да имат книги поучителни по прости език да се разбират и прости люди безкнижни да разумеют”, той отбелязва, че черквите трябва да приличат на градина: “Подобает попу да е като един изучен градинар- да плевит трава и да сади цветие миризливо и хубаво. Кога влези чоловек в такваз градина, да му е драго да гледа, како ест украшена градина сас различно миризливо цветие. Така и поп да украсит церков сас различни поучителни книги, а не да купува мрежи и да мисли, где има риба да лови, ами да му е на ум, како да улови някого на спасение. Това слово да се прочитает, кога има велики празник...”

Йосиф не е чужд и на извънчерковния, обществения живот. Той има някои познания за българското минало и смята за потребно да припомни причините за пропадането на свободната българска държава. В това отношение неговите думи загатват за оная картина от българското минало, която по това време вече Паисий Хилендарски чертае в своята история: “Аще бихме ми християне- говори Йосиф- имели покорение и послушание един другому, не би Бог предал нас в руце агаренцки, да досаждают нам и да биют нас, и да нарицают нас неверни... И такива люти и горки досади търпиме от них и ни единна мъзда не имаеме, понеже ради непокорство наше търпиме досади от агарени”.

Тук до известна степен се чувства протестът срещу робството- в лицето на Йосиф Брадати българинът заявява своето право на свободен живот, той не може да търпи да му “досаждат” и да го бият агаряните. Писателят продължава: “Догде имахме благочестиво царство, грък не покори се българскому цару, българин не покори се гръческому цару. Егда видя Бог нихно непокорство, отет них царство и въсака власт и предаде ю агареном. Рече Господ: дадох вам царство и господство и не возхотесте един другому да се покорит. И аз и да предам вас в руце нечестивому агаренину и сас сила да се покорите нечестивому и да нарицает вас неверни и беззаконници. Тако сотвори вам непокорство ваше да станете подручници и под послушание и покорние нечестивому...”

Йосиф Брадати е смел, чувствителен и енергичен книжовник и проповедник, писател, проникнат от любов към народа, със самочувствие и съзнание за общественото значение на книгата.

Той познава добре народния живот и засяга някои негови отрицателни страни. Например остри са неговите укори към ония български жени, които живеят суетно и лекомислено: “Подобает жени и моми да гледат на Пресвятую Богородицу, како поживя она на тоя свят смирено, кротко и благоговейно, и не тъкмо да се криют лицето от мужие да ги не гледат, така иска и да се срамуват, да не смеют и да не думат смешни речи и да си затикают ушите да не слишут зли думи. Слишите вие, що се нарицаите моми и имате телесна чистота, нарицают се чисти, нъ които имат душевную чистоту, тия нарицают се чисти...”

Като сатирик, изобличител на недъзите на своето време, Йосиф Брадати е нещо съвсем ново за българската литература през ХVІІІ век. В своето слово за Страшния съд, изхождайки от християнския морал и нравственост, той не се стеснява да поставя в ада църковни и светски потисници на народа, изразявайки симпатиите си към онеправданите. За него лихварите са “идолопоклоници”, те “дават окаяници два жълтици на заем сиромаху и узимат три кръвопийци и немилостиви, тати и хищници” и “пиют кърви сиромахом”.

Със същите остри думи Йосиф бичува и духовенството, което не изпълнява своите задължения към народа. Той посочва открито пороците на монаси и свещеници, които купуват мрежи и мислят за риба, вместо да украсят черквите си с поучителни книги...

“Вместо книги, котки държите, или кученца гледите, или мангале играете, или духан (тютюн) пиете и точите смрадни лиги и гнусно плювате”.

Естествено рилският монах е все още твърде много свързан с религиозната тенденция на нашата книжнина, но в словата му откриваме буден ум и личен темперамент. Йосиф Брадати има смелост да посочи някои от пороците на своето време, прави опит да опознае действителността непосредствено, недоволен е от онова, което наблюдава около себе си, неговата съвест е развълнувана от съдбата на народа и той- още твърде неясно и не особено сполучливо- търси пътища за изход. Новите пътища обаче определено и ясно посочи по-младият му съвременник, Паисий Хилендарски. По времето, когато Йосиф Брадати отправя своите укори към чорбаджии, лихвари и свещеници, светогорският монах вече се вълнува от големите въпроси, които му поставя българската действителност и събира материали за своята “История славянобългарска”.

“С пълно право Йосиф Брадати може да бъде наречен най-ярък предвестник на отец Паисий. В неговите сборници се отразяват най-ясно първите симптоми на Българското възраждане”- пише Донка Петканова.


  1. Основна рубрика: История
  2. Еленските чорбаджии
  3. Кърджалийското нападание през 1800 година
  4. За възникването и името на град Елена
  5. Архитект Йордан Миланов
  6. Освобождението на Елена
  7. Васил Левски в Елена
  8. Велчовата завера
  9. Еленската Даскалоливница
  10. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  11. Еленските църкви
  12. Кърджалийството
  13. Андрей Робовски
  14. Дойно Граматик
  15. Доктор Димитър Петров Моллов
  16. Доктор Йордан Брадел
  17. Иван Николов Момчилов
  18. Иларион Макариополски
  19. Йеромонах Йосиф Брадати - Текуща страница
  20. Константин Никифоров
  21. Милан Радивоев
  22. Никифор Попконстантинов
  23. Никола Михайловски
  24. Поминък и стопанство
  25. Хаджи Йордан Брадата
  26. Хаджи Йордан Кисьов
  27. Началото
  28. Легендата
  29. Хаджи Сергий
  30. Стефан Бобчев
  31. Стоян Михайловски
  32. Кърджалийското нападение през 1800 година
  33. Юрдан Ненов
  34. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  35. Петко Горбанов
  36. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  37. Църковната живопис през Възраждането
  38. Личности
  39. Извори за историята на Елена
  40. Събития