Еленските църкви

Наричали Елена “Българският Витлеем”. Кой малък град във възрожденската епоха е имал три храма?


Първата светиня на Елена е старата църква “Свети Никола”. Тя съществувала преди началото на ХVІ век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, “печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица” е записано: “Книгата се подарява на храма на църквата “Свети Никола” в 1518 година от някой си Пера”. Още тогава храмът е книжовно хранилище- мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване.

Храмът “Свети Никола” бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. В тях напирало желанието за човешко общуване край Божия храм.


“След като запалели по свещ на своите светци-покровители, селяните разтваряли козиняви дисаги и нареждали големите тумбести кошници около църквата. Всеки носел по нещо за продан и търсил да купи ония стоки, от които лично той и семейството му имали нужда”.

Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни. На тях пристигали и търговци от големите градове.

На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата “Свети Никола” била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителят. Обновена е в сегашния си вид през 1804 г. със средства на по-заможни граждани и труда на населението. Ръководил строежа хаджи Иван Кисьов, внук на поп Петко Шейтана, който се явил в Цариград пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък житнина. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: “Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман”.

Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените й са каменни и дебели 1 м., прозорчетата- с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на Благовещение- 25 март 1805 година.

Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от “Дойно йерея” разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от “агарянских татех” (агарянски разбойници). Поп Дойно Граматик е отбелязал имената на 12 ктитори, между които Стоян Михалюв- бащата на Иларион Макариополски.

Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.

Църквата “Свети Никола” е изографисана изцяло от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Република Македония и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в църквата.

През 1966 година храмът е конструктивно укрепен. При провеждането на реставрационните работи по стенописите на църквата над северната врата е открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на храма Свети Никола. През есента на 1987 година църквата е окончателно реставрирана и експонирана за посещение.


С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис “Успение на Пресвета Богородица” през 1800 година, преправян в 1813 година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят Калето и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Строежът е започнат през 1836 година, а е завършен през 1837 година, когато храмът е осветен на 28 август.


Изграждането й е дело на майстор Михо от махала Болерци, близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на Кольо Фичето, уста Генчо Кънев и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение.

Църквата “Успение на Пресвета Богородица” е монументална, трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Със сигурно чувство за статичност майстор Михо е успял да олекоти въздействието на конструкцията и да постигне голяма “светла” височина с поставянето на големи прозорци във всяко поле, поради което цялото вътрешно пространство действа единно и оптимистично.

      

През 1861 година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.

През 1925 годиан църквата “Успение на Пресвета Богородица” изгубва много ценно художествено творение- в пожара изгорял иконостаса. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са от еленския художник Христо Берберов.

Третата еленска светиня- храмът “Рождество на Пресвета Богородица” има сродна съдба със старата църква “Свети Никола” и е свързана с историческия път на града.

    

Построен е параклис в 1812 година под ръководството на хаджи Юрдан Брадата, на място подарено от тримата братя хаджи Панайот, хаджи Юрдан Брадата и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Юрдан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня.

Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Юрдан Брадата след обесването му, постъпила монахиня.

С иконата на хаджи Юрдан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манасти река “Свети Илия”.

Не издържали плетените стени на параклиса “Рождество на Пресвета Богородица” на огнената стихия на 20 юли 1859 година и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година. Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до 1894 година.

В паметния 22 ноември 1877 година в едно от кръвопролитните сражения на руско-турската война, при опожаряването на града, поробителят не пощадил иконостаса и превърнал храма в склад за жито. Еленчани при завръщането си от “бягането” спасили запаленото с барут жито, от което получили по крина за настъпващата зима.

Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 година, озаглавена “Просветители Българский”. Иконата престояла в храма 15 година е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: “пийте от нея, сия ест кров”. Силата е в Словото- причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча- символ на науката.

 


  1. Основна рубрика: История
  2. Еленските чорбаджии
  3. Кърджалийското нападание през 1800 година
  4. За възникването и името на град Елена
  5. Архитект Йордан Миланов
  6. Освобождението на Елена
  7. Васил Левски в Елена
  8. Велчовата завера
  9. Еленската Даскалоливница
  10. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  11. Еленските църкви - Текуща страница
  12. Кърджалийството
  13. Андрей Робовски
  14. Дойно Граматик
  15. Доктор Димитър Петров Моллов
  16. Доктор Йордан Брадел
  17. Иван Николов Момчилов
  18. Иларион Макариополски
  19. Йеромонах Йосиф Брадати
  20. Константин Никифоров
  21. Милан Радивоев
  22. Никифор Попконстантинов
  23. Никола Михайловски
  24. Поминък и стопанство
  25. Хаджи Йордан Брадата
  26. Хаджи Йордан Кисьов
  27. Началото
  28. Легендата
  29. Хаджи Сергий
  30. Стефан Бобчев
  31. Стоян Михайловски
  32. Кърджалийското нападение през 1800 година
  33. Юрдан Ненов
  34. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  35. Петко Горбанов
  36. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  37. Църковната живопис през Възраждането
  38. Личности
  39. Извори за историята на Елена
  40. Събития