Еленската Даскалоливница

Възрожденска Елена е оставила значителна диря и в историята на българското образование. Два са основните фактора за това: ревностно защитаваната българщина в годините на османското иго и развиващата се завидна икономика в самото селище.

Още през ХVІІ век в Елена съществува метох, в който учители били монаси таксидиоти от Света гора. Килийното училище е открито около 1690-1710 година. За съществуването му свидетелства кратка приписка върху ръкописен служебник: “Когато са заучи Станю на даскала Ненча с слава тебя Боже наш Та изучи до: Та зех псалтир от Стойна Кършова четири гроша: - Амин: От сътворение мира 7267 от рождество Христово 1754.”

Еленската община отрано си изгражда своя просветна политика. В началото на ХІХ век вече съществували три килийни училища. Училищната община събирала средства от бащите на еленските деца и изпращала възнаграждението на учителите. Възрожденския учител Юрдан Ненов говори за един от годишните изпити: “Слушал съм между неволните вдовици и сиромахкини да казват: “Кърпата си от главата ще продам, само да ми се изучи детето.”

През 1817 година е основан училищен фонд, а след три години е построена първата училищна обществена сграда. Между първите килийни учители, които учели децата в собствените си домове, са били Стоян Граматик и Дойно Граматик. И двамата са преписвачи на Паисиевата история. Дойно Граматик е уредил добро килийно училище, което като свято завещание поема неговият син Андрей Робовски през 1819 година.

Малко селища в България по това време могат да се похвалят с училище като еленското. Неофит Бозвели пише ласкава оценка: “Елена село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище”.

Андрей Робовски- даскал Дечо, както гальовно го наричал народът, обновява образованието след завръщането си от Свищов, където ходил да усвоява организацията и програмния материал на взаимното училище на Христаки Павлович. Юрдан Ненов пише, че броят на учениците е надминавал 500 души. Въведен е взаимоучителният метод и първото делене на класовете.

Може да се приеме, че началото в преустройването на Еленското килийно училище е започнало през 1834 година от Андрей Попдойнов Робовски. Еленското възрожденско училище е било подготвено да приеме нова разнообразна програма, отговаряща на изискванията на живота, на интересите на еснафите и търговците, които трябва да имат по-високо образование и култура. С тая благородна задача се заема първият завърнал се в България руски възпитаник Иван Николов Момчилов, който притежава солидна научна подготовка. Роден в Елена през 1819 година, той е учил в родния си град при Андрей Робовски, бил е негов помощник-учител. Продължава образованието си на остров Андрос при прочутият гръцки философ и педагог Теофил Каирис, сетне при баварски професори в Атинската гимназия и в Херсонската семинария. Високоерудирана възрожденка личност, реформатор и учен, владеещ черковнославянски, гръцки, латински, немски, турски и руски езици, той е един от първите слависти, кореспондирал с чешкия учен Хатала.

Иван Момчилов не можал да завърши курса на Одеската семинария- напуска учението поради заболяване. Прекрачил прага на родното училище с богати знания и голяма амбиция да го преустрои по руски образец. През есента на 1843 година той полага основите на Еленското класно училище. Обединява в едно училищата и разделя учениците по възраст и подготовка на две групи: “От малките и по-слабо подготвените образува тъй нареченото взаимно училище, занятията в което повери на съгражданина си Юрдан Ненов отпърво и после на Иван Попстефанов, от по-възрастните пък образува подготвително училище, в което той сам работеше, надзиравайки и упътвайки от време на време другия си помощник във взаимното училище.”

Реформаторът Момчилов въвежда богата за времето си учебна програма. В училище се преподават предметите: “свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, география политическа, математическа и физическа, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език, начало на просто-гръцки език”. Неопровержимо доказателство за изучаването на тези предмети е запазеното свидетелство на Стоян Андреев Робовски от 27 октомври 1851 година, съхранявано в Народната библиотека “Свети свети Кирил и Методий”.

Иван Момчилов разнообразява преподавателската си работа в клас с нагледни пособия, изработени от него. Стреми се да свързва знанията с живота. Интересни са написаните от него 28 “съвети за пазене на здравето”. Доста неприятности му струва въвеждането на уроците по гимнастика. Турците смятали за военно обучение (талим) гимнастическите упражнения и му поискали обяснение.


Момчилов установява добър училищен ред и дисциплина с биене на звънец, определяне на дежурни ученици- главен и “дверник”. Освен това въвежда нови предмети, открива училищна библиотека, урежда честване празник на училището в Деня на Свети Три светители. Пръв говори още през 1844 година за славянските равноапостоли Кирил и Методий пред учениците и пише за тях тропар (похвална песен). По негов съвет се построява нова училищна сграда през 1844 година, запазена и до днес.

Педагогът Момчилов е дълбоко уважаван и обичан от ученици, учители и граждани. Неговите педагогически възгледи и методи заслужават и днес внимание. Още тогава той премахва боя като възпитателно средство: “Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката”- казва Момчилов.

Закърмен с чиста обич към Отечеството от детство и особено от ония години, когато като ученик на остров Андрос е деен член на Славянобългарското дружество, големият патриот намира преки пътища към сърцата на учениците, за да пробуди и възпламени у тях родолюбиви чувства. Девиз на училището става призивът на Момчилов: “Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от своето”.

Със завръщането на Никола Михайловски през 1848 година от Москва, където завършил Историко-филологическия факултет на университета с титлата доктор по философия, Еленското класно училище бележи по-висок етап на своето развитие. Учебната програма се обогатява. Еленското класно училище се развива в хуманитарен профил, за разлика от копривщенското, което има природо-математически профил.

В спомените си Иван Кършовски пише, че Никола Михайловски “пръв учен българин по това време, придума еленчани да отворят висше училище в Елена, в което да следват възрастни ученици и повече бивши учители, не по-млади от 20 години, които можаха да удовлетворят голямата въпиюща нужда от учители в България...”

Към Елена се стичат ученици от различни краища. Забележително е съдържанието на съчинената от Петко Славейков песен, която поят дошлите с него от Търново единадесет ученици:

“Оставай сбогом Търново.
Оставями те изново,
за миличка наука
днес тръгваме оттука.
 
Ти мен си, Търнов, много мил,
защото у теб съм се родил...
За тебе сълзи проливам
и към Елена отивам.
 
Догде бях ученик по нов,
седях да се уча на Свищов.
Елена сега намирам
и тичам не ся спирам.

 Като ученик в Еленското класно училище през 1848 година Славейков го нарича с чудното име “Даскалоливница”, както свещоливница, призвано да лее даскали. Еленската даскалоливница възпитава възторжени възрожденци просветители и революционери. Тук са учили освен Петко Славейков и Никола Козлев, Драган Цанков, доктор Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев, а по всяка вероятност и Добри Войников, Добри Чинтулов и други известни възрожденски дейци.

Повече от сто възпитаници на Даскалоливницата посяват семето на просветата в 66 града и 59 села на родината: от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети.

  1. Основна рубрика: История
  2. Еленските чорбаджии
  3. Кърджалийското нападание през 1800 година
  4. За възникването и името на град Елена
  5. Архитект Йордан Миланов
  6. Освобождението на Елена
  7. Васил Левски в Елена
  8. Велчовата завера
  9. Еленската Даскалоливница - Текуща страница
  10. Църквата Успение Пресвятия Богородица в Елена
  11. Еленските църкви
  12. Кърджалийството
  13. Андрей Робовски
  14. Дойно Граматик
  15. Доктор Димитър Петров Моллов
  16. Доктор Йордан Брадел
  17. Иван Николов Момчилов
  18. Иларион Макариополски
  19. Йеромонах Йосиф Брадати
  20. Константин Никифоров
  21. Милан Радивоев
  22. Никифор Попконстантинов
  23. Никола Михайловски
  24. Поминък и стопанство
  25. Хаджи Йордан Брадата
  26. Хаджи Йордан Кисьов
  27. Началото
  28. Легендата
  29. Хаджи Сергий
  30. Стефан Бобчев
  31. Стоян Михайловски
  32. Кърджалийското нападение през 1800 година
  33. Юрдан Ненов
  34. Юрдан Хаджипетков Тодоров
  35. Петко Горбанов
  36. Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането
  37. Църковната живопис през Възраждането
  38. Личности
  39. Извори за историята на Елена
  40. Събития