Васил Левски в Елена

Васил Левски е посетил два пъти Елена. Идвал е при познати и приятели. В семейния албум на Кършовци е намерен негов портрет от легията с личен надпис на гърба на снимката: “Диаконат- болгарски возбудител на 67, 68, 69, 70 лето”. Не случайно авторът на първата книга за Левски- “Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена”, издадена в Търново през 1880 година е Сава Попхристов Кършовски.

Дружбата на Левски с най-големия от братята Кършовски- Иван Попхристов се заражда в Първата българска в Белград. В нея е и Никола Кочилов, друг еленчанин. В четата на Панайот Хитов, на която Левски е знаменосец, а Иван Кършовски- “главен писар на Народното Българско Движение”, участват още трима еленчани: Кръстьо (Кънчо) Попхристов Кършовски (вторият брат от фамилията), Христо Хаджиюрданов Брадел и Михаил Юрданов. Автори на документа “Закон за Българското народно въстание, по който ще се управлява Българската народна войска в 1867 година”, обсъждан на 28 май на връх Българка, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски.

На последната дата от дневника на четата, воден от Иван Кършовски- 25 август- е отбелязано пристигането в Белград, където трябва да постъпят във Втората българска легия “избягалите из България момчета”. “Ив. П. Х река Кършовски и дякона Васил Левский влязнаха в Легията за насърчение на младите Българчита”.

По-късно през 1869 година Кършовски е учредител на БРЦК, заедно с Любен Каравелов. Той е близък съратник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски и в двете му обиколки из страната, уведомява за това с писма Панайот Хитов в Белград.

През пролетта на 1869 година Левски и отец Матей Преображенски пристигат в Елена и отсядат в Хилендарския метох при своя познат от Втората българска легия- архимандрит Галактион. На другия ден, предрешени като калугери, продават църковни книги и между тях бунтовнически вестници и брошури, като се срещат с първенци и чорбаджии. Пред младежите от Елена загатват за предстоящата борба, за бъдещето освобождение от османския поробител. Апостолът разбира, че голяма част от чорбаджиите пречат на народното дело, а младежите изпитват известен страх.

Втория път, през есента на 1871 година Левски и Ангел Кънчев идват като търговци, яхнали хубави коне. Нощуват в хана на Лазар Стойчевчето.

На следващия ден, озовали се в дома на Кършовци, Апостола попада в прегръдката на познатия му от Румъния Сава Кършовски, третия от братята. След обед е свикано събрание, на което е основан Еленският частен революционен комитет. В запазена в архива бележка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски- председател, Стоян Робовски- секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по 5 турски лири, архимандрит Галактион- 15, поп Никола Попстоянов- 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, заедно с тях е внесъл 100 турски лири. За него Левски лично е имал сведение, че е предлагал по свой почин парична помощ на БРЦК. Събраната сума е изпратена от председателя и секретар-касиера на комитета “с От. Матея Св. П река за Великден 1872 г.”

Запазени са няколко документа за дейността на комитета до гибелта на Апостола.

След Освобождението Иван Кършовски остава верен на заветите на Левски. Той полага усърдни грижи за издигане на паметник на Апостола. В архива му е намерен чертеж на квартала в Подуене с обозначено мястото на паметника и от какъв материал да се построи. В деня на откриването му, редом със Стоян Заимов сред възрожденските дейци, той изпълнява своята ода “Пред паметника на Васил Левски (22 октомври 1895 година) в чест на откриването и осветяването паметника на безпримерния Апостол на българската свобода (от другаря и сътруженика му)”.

Потомството ще помни името на Левски като свят залог. Вярата на Кършовски и народа в правотата на Апостоловото дело е намерила силен израз в обръщението:


По предложение на писателя Петко Ю. Тодоров се организира в Елена първото голямо честване на делото на Левски на 6 февруари 1898 година по случай 25-годишнината от гибелта му.