Освобождението на Елена

Известно е, че както в летописа на всяка война, така и на Освободителната руско-турска от 1877-1878 година, има ведно с най-прославените битки и победи (както преминаването на Дунав при Свищов, епопеята на Шипка, боевете при Стара Загора, обсадата на Плевен, зимните преминавания на Балкана), и не малък брой по-малки по мащаб и слава, но изиграли важно, дори решаващо значение за развоя и изхода на войната. Такова е героичното сражение през ноември-декември 1977 година при село Марян и Елена.

“Страхувам се- пише английският кореспондент на вестник “Таймс”, че друга история щях да имам за описание, ако не беше спряно настъплението при Елена. Важно и съществено е, че не се позволи на Сюлейман паша още същия ден да се озове пред Света гора (Търново), оттам Плевен бе само на 120 км.”

За неуспеха във войната Сюлейман паша е осъден на 16 година затвор и по обвинението, че не е извлякъл и “най-малка полза” от победата при Елена и по този начин става “причина за капитулацията на плевенската армия”.

Хората от Еленския край посрещат освободителите с въодушевление и готовност да им помагат с всичко за освобождението от османския поробител. Видни еленчани се включват в освободителния поход на руската армия. Петко Василев Горбанов, първият българин ученик в Робърт колеж в Цариград и първи български учител в него, в навечерието на войната събира подробни сведения за руската армия, необходими за нейните действия на юг от Дунава. Руското командване приема неговото предложение, за преминаване на Дунав при Зимнич- Свищов.

Стефан село Бобчев на 29 юли съобщава на руското командване, че авангард от неприятелски сили, наброяващи 20 000 войници, се съсредоточава от село Кортен към Нова Загора. В руската армия участват като преводачи към журналисти и кореспонденти на агенции и вестници: Петко Горбанов- на френската телеграфна агенция “Хавас” и сам кореспондент на руския вестник “Голос”, брат му Петър Горбанов, също възпитаник на Робърт колеж- на френския вестник “Тан” и на английския “Таймс”, Петко Попниколов, напуснал като студент политехниката в Цюрих- на английския вестник “Дейли Нюз”, с американския журналист Макгахан.

Като преводачи действат в руски части: Никола Момчилов, син на основателя на Еленската даскалоливница- в Еленския отряд, Милан Кънчев Миланов- във ІІ дивизия в Лясковец, Никола Попстефанов- в VІІ Кингбурски полк, Иван Кършовски- в Добруджа. В руската армия е лекар д-р Йордан Брадел. Сред тях са бележитите лекари- докторът на медицинските науки Димитър Моллов и Сава Мирков, лекар на ІІ опълченска дружина, учителят Юрдан Попниколов Костов, член на местния революционен комитет, основан от Левски, Стефан Богданов от Бадевци и Димитър Иванов от Беброво, поборници в Сръбско-турската война (1876). Загиват пет опълченци: в боевете при Стара Загора- Иван Стойков и Сава Игнатов от Костел, на Шипка- Иван Стоянов от Елена и при село Зелено дърво, Габровско- Иван Иванов и Иван Цонев от Елена.

В началото на месец юли 1877 година се въвежда руско гражданско управление с ръководител руския офицер Константин Рудановски и кмет на града Юрдан Хаджипетков Тодоров, баща на писателя П. Ю. Тодоров.

Панайот Хитов, наричан “българският Гарибалди”, спечелва доверието на руското командване и опрян на местни дейци успява да образува следните чети:

1. Чета от 55 души, под началството на Юрдан Ненчов, разположена от махала Черешов дял до махала Кринковци;

2. Чета от 120 души, под началството на Дончо Коев охранява пространството от Марян до Мийковци.

3. Друга чета от 100 човека, охранява пътеките от Мийковци до Папратлива.

Сам Панайот Хитов с чета от 30 души активно се занимава с формирането на нови чети. Полковник Лермонтов, племенник на големия руски поет Михаил Лермонтов, когато описва действията от средата на юли, изтъква съществуването на две чети по това време: на Дядо Желю и на Христо Николов- Сарандито. До есента се образуват още две чети- на руския подофицер Павлюк и на Христо Джулов. Четата на Дядо Желю заема височината на Караборун, а на Павлюк- района на Новачкинската позиция.

В края на 1877 година четите се обединяват под ръководството на Панайот Хитов и Дядо Желю, в състав повече от 1 000 души. В навечерието на 1878 година обединената чета действа съвместно с Еленско-котленския отряд.

Второто важно направление за помощ на освободителите е работата на населението по укрепване на позициите и строеж на шосето Елена- Марян. За отбраната на Елена е оказана помощ в подготовката на трите позиции: предна- източно от Елена; край Марян; и югоизточна, край Новачкини.

На доброволни начала са изработени десетки километри траншеи, пътища и други съоръжения. Подпомогнато е укрепването на позицията, която заема 34 Севски полк между Новачкини и Буйновци, подготвена е запасна отбранителна позиция при село Яковци. Силно впечатление прави на кореспондентите трудът на жените, когато работят на шосето, както и в разузнаването. Що се отнася до помощта с храни, щедростта на обикновените хора е ненадмината. Постоянна грижа е и осигуряването на квартири за руските части.

Решителен се оказал безспорно боят при Елена- ключът за Търново и обсадения Плевен, а оттам и за целия ход на военните действия. Общо Еленския отряд наброявал 5 000 души с 28 оръдия, а отрядът на Сюлейман паша по пътя Котел- Елена възлизал на 25 000 души редовна войска, 5 000 башибозуци и черкези, с 40 оръдия. Независимо от малочислеността си руските части проявили необикновен героизъм. С цената на тежки загуби- 1 800 души и 56 офицери Еленския отряд под командването на генерал-майор Домбровски предотвратил влизането на Сюлейман паша в Търново и оказването на помощ на Осман паша в най-критичния момент.

Сражението за Елена на 4 декември 1877 година започнало в 6.30-7.00 часа сутринта на предната Марянска позиция и завършило следобед западно от град Елена. То продължило 8 часа. Може би това сражение се считало от историците само като един епизод от продължилата 8 месеца Руско-турска война и в мнозинството от изследванията, посветени на Освободителната война на него се отделяло много малко място. Но факт е, че само пет дена след битката при Елена паднал и Плевен и войната тръгнала към логичната си развръзка.

Голямата истина за българското участие в нашето освобождение се съдържа в оценките на двама командири от двете воюващи страни- на Сюлейман паша и на полковник Паренсов, първия военен министър след освобождението ни. Първия казва: “Неприятелят имаше на свое разположение много средства за разузнаване. Преди всичко той имаше българите. Нито един българин не пожела да ми служи”. Вторият пише: “Българите силно се стремяха да ни помагат с всичко, с което можаха, и в същото време напълно безкористно”.

Получило свободата с цената на много големи страдания и жертви от страна на братята освободители, населението на Еленския край съхранило в сърцата си най-искрена обич и дълбока признателност към руския народ. За да увековечи паметта на загиналите за нашата свобода руски войници и офицери, благодарните еленчани са издигнали 11 паметника- символи на великата саможертва на руския народ за свободата на поробения български народ: западно от Елена, под местността Чукани, под Горни Марян, на Марянската дъбрава, в село Константин, село Костел, Златарица, Караорман и село Миндя.

Всяка година на 5 декември, обявен за местен празник, хората от Елена и Еленския край се стичат масово на поклонение при тези паметници и отдават заслужена почит на руските богатири, пролели кръвта си за нашата свобода. Така се поддържа в народната памет жив спомена за храбрите синове на Русия, принесли живота си в жертва за свободата на България.