Личности

Стефан Бобчев
(1853 – 1940)

Роденият на 20 януари 1853 година в Елена Стефан Савов Бобчев е виден юрист, славяновед, обществен и политически деец, публицист, редовен член на БАН.

Следва медицина в Цариград от 1872 до 1876 година. Завършва право в Московския университет (1880). Дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), председател на философско-обществения клон на БКД (1903-1904) и на БАН (1921-1937).

Частен хоноруван доцент по история на българското и славянското право (1902-1927) и по история на каноническото (църковно) право в Юридическия факултет на Софийския университет (1909-1911, 1916-1935). Бобчев е основател, директор и преподавател по съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт (Свободен университет) през период 1920-1937 година.

Председател на Върховния административен съд (1883), народен представител в Областното събрание (1883-1885) и директор на правосъдието в Източна Румелия (1884-1885), народен представител в VІІІ, ІХ, ХІІІ-ХІХ Обикновено народно събрание (1894-1908, 1911-1912). Като министър на народното просвещение (1911-1912 г.) прокарва първия закон за БАН- 1 февруари 1912 година. Бил е пълномощен министър в Петербург през 1912-1913 година.

Бобчев е председател на Юридическото дружество в София (1900), основател и дългогодишен председател на дружеството на българските публицисти и писатели (1903-1940).

Изтъкнат славянофил и русофил, той е известен с дейността си за опознаване и културно сближение на славянските народи: председател на Славянското дружество в България (1903-1940) и член на Югославянската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909) и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910), дописен член на Полското научно дружество в Лвов (1925) и на Славянския институт в Прага, на Славянския семинар при кралския колеж на Лондонския университет, почетен доктор на университета “Коменски” в Братислава (1933).

По материали от сборник “100 години БАН 1869-1969”